В малката работилничка кипеше усилена работа. Работеха от тъмно до тъмно, за да смогнат с всички поръчки, а те ставаха все повече и повече с наближаването на Коледа... Оставаше по-малко и от месец до нощта, когато дядо Коледа трябваше да натовари шейната с всички подаръци, да впрегне елените и да се понесе от мразовития Северен полюс към домовете на децата, които чакаха мечтаните си подаръци...

- По-бързо! По-чевръсто! Ти, там... не се мотай! Веселячко! Не приказвай! Дългоноско - на бегом за нови кутии и опаковки! - нареждаше Сърдитко нервно.

- Еййй... откакто дядо Коледа го назначи за отговорник, направо не се трае - шушукаха си тихо, да не ги чуе, Мърморко и Чипоноско.

Бяха се разделили на две групи - едната, състояща се от Веселячко, Чипоноско и Мърморко, специализирана в направата на подаръци за момченца, а другата групичка - Дългоноско, Сръчко и Мързеливко - правеше подаръците за момиченца. Освен ръководител, на Сърдитко се падна задължението да опакова готовите играчки, и да залепва на всяко от тях етикетче с името на получателят им. Отнасяше се към новите си задължения с особена гордост и полагаше неимоверно старание да бъде всичко наред и както трябва. Това разделение не се харесваше на останалите - всички смятаха, че Сърдитко се големее и си придава прекалено големи важности. Непрекъснато навикваше останалите и в работилничката се носеше не радостна и дружелюбна атмосфера, която да приповдига духа им за предстоящия празник, а някаква тягостна, изпълнена с нервно напрежение тъга... Веселячко, както говореше за него името му, се опитваше да разведри обстановката с шегите си, за което беше непрекъснато мъмрен от досадния Сърдитко.

- Гледайте... След малко такъв номер ще му спретна, че ще види той как се командва! - прошепна на останалите Веселячко.

Дългоноско се задаваше откъм склада, натоварен с огромна купчина кутии, опаковъчна хартия, и на върха успяваше да балансира - като цирков артист - цяло руло опаковъчна панделка. В устата си бе захапал купчина етикетчета и цялото му внимание беше насочено към успешното доставяне на товара до Сърдитко. Почти стигнал до него, не видя как Веселячко протегна крак... просто се спъна и полетя като акробат, заедно с целия си товар към нищо неподозиращия Сърдитко. Стовари се върху него с такъв грохот, че дори не чу веселия смях на останалите. Изправи се, поотупа се, хвърли неодобрителен поглед на другите и започна да рови измежду кутиите - трябваше да помогне на Сърдитко, който охкаше от дъното на купчината. Когато стигна до него се уплаши - лицето на Сърдитко беше сгърчено от болка, и през стенанията му се чуваше неясно:

- Охххх... ръцете ми... Сигурно са счупени...

Всички се струпаха около Сърдитко. Сега вече шегата им щеше да излезе солена - ако той си беше счупил ръцете, кой щеше да опакова и подрежда подаръците?
Заведоха Сърдитко в лекарския кабинет. Да, ръцете му бяха счупени. Поне месец щеше да е гипсиран, а през това време трябваше да си почива - и дума не можеше да става за работа. Коледата наближаваше... а както се очертаваше, щеше да бъде невъзможна...
     Веселячко със сълзи на очи почука на вратата на дядо Коледа.

- Дядо Коледа... Шефе... Аз... без да искам... искахме само да се пошегуваме със Сърдитко - да не се прави на толкова важен...

Дядо Коледа кимна замислено:

- Веселячко, този път наистина прекали с шегите си... Добре, че се размина само със счупени ръце... А ако се беше случило нещо още по-страшно?

Веселячко наведе виновно глава и сълзите му започнаха да се търкалят една след друга...

- Недей плачи, а си вземи поука от станалото. Сега... искам от всички да продължите да работите както досега, а аз ще имам грижата да намеря заместник на Сърдитко. Работата трябва да се свърши в срок!

Дядо Коледа стана, впрегна шейната и потегли. Веселячко, бършейки сълзите си, се върна в работилницата.

- Продължаваме да работим. Дядо Коледа вече тръгна за заместник на Сърдитко - каза той на останалите.

Всички се заловиха за работа, но някак унило - чувстваха се виновни за станалото произшествие.
   Дядо Коледа знаеше желанията на всички деца по света. Не само що се отнася до подаръците, а наистина всички. Знаеше например, че Мими иска да стане лекар. Петър мечтаеше като порасне да бъде пожарникар. "Все някой ще желае да бъде помощник на дядо Коледа" - мислеше си той. Обикаля над спящите градове, обикаля... но нямаше такова дете. Четеше мислите им и какви ли желания не видя - момиченцата желаеха да бъдат фризьорки, балерини, певици, манекенки, лекарки... момченцата - полицаи, шофьори, строители... но нито едно от тях не мечтаеше да бъде помощник на дядо Коледа... Почти отчаян той не можа да повярва, когато видя в мечтите на едно много мъничко момченце, че желае да му помага... Това беше Греги - сигурно най-непослушното момченце на света, което често ядосваше майка си, хранеше се лошо, не подреждаше стаята си, правеше пакост след пакост и нехаеше за учението. Но... за сметка на това пък обичаше подаръците, любимият му празник беше Коледа и мечтаеше само за едно - като порасне да стане помощник на дядо Коледа... "Е, какво от това, че е палавник - важното е, че има желание" - каза си дядо Коледа и се спусна с шейната.
Когато Греги се събуди на сутринта с изненада установи, че се намира в непозната стая, а до него стои весел старец, в когото разпозна дядо Коледа. Гледаше го учудено с големите си сини очи и не вярваше...

- Не се бой, Греги. Помощникът ми, Сърдитко, претърпя злополука, и се нуждаех от нов помощник... Разбрах, че имаш голямо желание ти да ми станеш такъв, нали?

Греги тръсна глава в знак на съгласие, а дядо Коледа продължи:

- Започваш работа веднага. Нямаме много време до Коледа, а на теб ще възложа най-отговорната дейност - да опаковаш готовите играчки и да слагаш на всяка една от тях етикетче с името на детето. Ще се справиш ли?

- Разбира се, дядо Коледа - скочи весело Греги. Още не можеше да повярва, че мечтата му се е сбъднала и от радост заскача върху леглото.

- Греги, Греги!... По-спокойно! Работа те чака - не искам и ти да пострадаш като Сърдитко! - с усмивка му каза веселия старец.

Греги се облече и тръгна със него.

- Ето и новият ви помощник, казва се Греги - представи го дядо Коледа на останалите. - А това са Веселячко, Мърморко, Дългоноско, Сръчко, Мързеливко и Чипоноско.

Всички се струпаха, радостни, около Греги, всички го поздравяваха за добре дошъл и му се радваха.

- А сега - на работа! Празника наближава! - каза дядо Коледа.

Заловиха се с работата, а в малката работилничка се чувстваше онзи трескав, приповдигнат празничен дух, който джуджетата отдавна не бяха усещали...
Греги се приближи до огромната купчина подаръци, която се беше струпала. "Лесна работа - мислеше си той - какво толкова, опаковаш - лепиш етикетче, опаковаш - етикетче..." Само че... както вече ви казах, Греги не беше старателен в учението, не беше научил нито да пише буквите, нито да ги чете... "Да бях внимавал малко повече... но какво пък - подаръкът си е подарък, детето все ще му се зарадва. Какво толкова сложно има да си помощник на дядо Коледа, детска работа!" - Греги се залови да опакова първата попаднала му играчка. Не знаеше за момченце или за момиченце е, затова хвана първия син лист опаковъчна хартия и го уви. После взе зелена панделка и го завърза. Залепи първото му попаднало етикетче с име, след това взе втория... До края на деня беше наваксал с опаковането, купчината до него се беше стопила, а новите му приятели - джуджетата - бяха извънредно доволни от свършената работа...
Дойде и дългоочакваната нощ... Дядо Коледа облече парадния си костюм, впрегна еленчетата във излъсканата до блясък шейна, а джуджетата товареха последните подаръци. Когато свършиха, еленчето Рудолф освети с носле мрака и шейната полетя сред вихрушката от снежинки. Дядо Коледа четеше надписчето по всяко пакетче и се вмъкваше през комина, за да остави подаръчето под елхата. Когато и последния подарък беше поставен, шейната полетя отново над заснежените покриви, обратно към Северния полюс.
На сутринта децата нетърпеливо разопаковаха подаръците си. Всяко знаеше, какво е искало да получи и с нетърпение разкъсваше опаковката, предусещащо радостта да държи в ръцете си най-сетне мечтаната играчка. Какво ги очакваше обаче? Мими, която си беше пожелала кукла-бебе, извади от кутията хеликоптер... Петьо, който беше мечтал за влакче, получи плюшено мече. Наско с удивление вадеше кукла, вместо джипа с дистанционно, който си беше поръчал... В тихата коледна сутрин се чуваше само детски плач, който се надигаше и ставаше все по-силен и по-силен...
Сръчко притеснен буташе спящия след тежката нощ дядо Коледа:

- Шефе! Дядо Коледа! Събуди се! Станала е голяма беля!!! Всички подаръци са объркани!!!

 Дядо Коледа в просъница осъзна какво му говореше Сръчко:

- Какво?!? Кой е виновен? Ще си понесе наказанието!

- То... Греги отговаряше за опаковките и надписването... Оказа се, че момченцето не може да чете! Какво ще правим сега, дядо Коледа? - вайкаше се притеснен Сръчко.

- Събери всички джуджета, веднага! Извикай и Сърдитко! Знаех си аз, че без неговия контрол и чувство за отговорност няма да се справим...

След секунди в малката работилничка се бяха строили всички джудженца, начело със Сърдитко. Ръцете му бяха все още гипсирани, но вече можеше да ги движи, и едва сдържаше желанието си за работа. На края, омърлушен стоеше Греги. Знаеше, че вината е негова и се чувстваше зле... Знаеше, че и тук ще му се карат, та дори може да го накажат... Не смееше да вдигне очи, да не срещне строгия поглед на дядо Коледа.

- Слушайте сега, джуджета... Бъркотията, в която се забъркахме, е голяма... Доброто име на дядо Коледа е опетнено, а празникът се превърна в разочарование за всички деца. Затова трябва да впрегнем всичките си сили и до довечера да приготвим отново всички подаръци за децата! И този път - без грешки!

Джуджетата се засуетиха, всеки се залови със задълженията си, а дядо Коледа се приближи до Греги:

- Не бой се, Греги... Няма да ти се карам. Вярно е, че имаш вина, но и аз също нося отговорността за това, че не проверих способностите ти, преди да ти възложа толкова отговорна работа. Днес ще работиш заедно с другите, но после ще те върна обратно у дома. Обещай, че ако държиш да ми станеш истински помощник, ще залягаш здраво над уроците!

- Обещавам... дядо Коледа - едва-едва смънка Греги.

До вечерта всички подаръци бяха отново готови. Джуджетата с последни сили ги товареха на шейната. Едва успели да отдъхнат от предната вечер, елените също бяха впрегнати и готови за път. С падането на мрака Рудолф включи отново фенерчето си и шейната полетя напред - към всички разплакани деца... Влизайки през коминчетата, дядо Коледа ги чуваше как хлипат още насън и сърцето му се късаше... Как можа, как? Да разочарова толкова детски мечти... да разплаче толкова невинни очи, как!... Тази вечер се надяваше да вдъхне отново вярата в детските сърца, да им покаже, че никога не бива да губят надежда... че на Коледа наистина стават чудеса...
На следващата сутрин нищо неподозиращите деца намериха отново подаръци под елхите си. Разопаковаха ги и... всяко от тях получи точно онова, което си бе пожелало...

- Мамо, мамо... Днес е истинската Коледа - викаха те щастливи. - Вчера е била само репетицията!

По света се възцари радост и щастие, детските гласчета отново огласяха снежната тишина, но този път не със недоволство и плач, а със прекрасни коледни песни...
   Греги се събуди отново в собственото си легло. Изтича нетърпелив да види майка си.

- Къде беше, Греги? Къде беше, миличък? Толкова липсваше на мама... Така те обичам, милото ми дете - не спираше да го прегръща и целува майка му.

- Мамо... няма да повярваш, затова само ще ти кажа, че бях на невероятно приключение... Но от днес нататък ти обещавам - ще бъда най-доброто и послушно дете на света! И най-важното - ще се уча, най-добре от всички...

    Греги прегърна майка си, а там, под коледната им елха стоеше малко шарено пакетче с неговото име - подаръкът му от дядо Коледа...