В малката работилничка кипеше усилена работа. Работеха от тъмно до тъмно, за да смогнат с всички поръчки, а те ставаха все повече и повече с наближаването на Коледа... Оставаше по-малко и от месец до нощта, когато дядо Коледа трябваше да натовари шейната с всички подаръци, да впрегне елените и да се понесе от мразовития Северен полюс към домовете на децата, които чакаха мечтаните си подаръци...
- По-бързо! По-чевръсто! Ти, там... не се мотай! Веселячко! Не приказвай! Дългоноско - на бегом за нови кутии и опаковки! - нареждаше Сърдитко нервно.
- Еййй... откакто дядо Коледа го назначи за отговорник, направо не се трае - шушукаха си тихо, да не ги чуе, Мърморко и Чипоноско.
Бяха се разделили на две групи - едната, състояща се от Веселячко, Чипоноско и Мърморко, специализирана в направата на подаръци за момченца, а другата групичка - Дългоноско, Сръчко и Мързеливко - правеше подаръците за момиченца. Освен ръководител, на Сърдитко се падна задължението да опакова готовите играчки, и да зале ...