ИСТИНСКИЯТ ОРГАЗЪМ
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те облива със собствените ти сълзи. В устата ми горчи. Съмнявам се, че в живота ми е имало поне една истинска молитва. Да те прегърна, означава да прегърна себе си. Бих искал да те целуна, но ще загинеш в един безкраен опит. Тъжно е, че промяната е толкова бавна. В огледалото си виждам теб, но ме е страх да премина през него. Ако можех да видя очите ти в последния ти миг, сега щях да гледам с тях. Последното поемане и задържане на дъха преди истинския оргазъм, е изравняването на стрелките, изгубването на цветовете. Тялото ти те чака в света на сетивата. Върни се и ми помогни да те последвам отвъд вратата.
© Георги Всички права запазени
Много дълбока тема...
Но трябва ли постигането му да се свързва съз загуба, умиране /тук имам предвид също и "вкуса ти на ягоди"/? Или идеята за непостижимост най-лесно се внушава така?
Незнам.
При всички случаи трази импресия звучи красиво.