"Не е важно да е истина, важно е някой да го е записал.”
Михаил Костов, обелски историк и философ
Независима Република Обеля се намира северно от Южния Полюс и източно от която и да е точка в западна посока от нея.
Републиката е мястото, където всички сили на доброто и злото се събират. По тази причина в Обеля съжителстват дейци за човешкото благо, като Мишо, и непоправими лъжци и злодеи, като Лютмил Тъпански.
Това е историята на Обеля. Може и да не е съвсем вярна, но поне аз си вярвам:
Историята започва преди много хиляди години, когато Бог за пръв път опитал Coca-Cola. Това го заредило с толкова творческа енергия, че цяла седмица не спрял да създава разни щуротии. Когато обаче отминал ефектът на колата, Бог усетил умора и решил да си почине. Но не се намерило подходящо място за него на земята. Затова той донесъл малка част от рая. Така се появила Обеля, което в превод означава: “където Бог живее, спи, храни се, ходи до тоалетната, чете книга (в тоалетната) и си пуска водата”.
Така Бог станал основател и първи владетел на Обеля. Заживял в една колиба на брега на реката.
С времето обелците се размножили. Един ден се вдигнали на бунт и повикали Бог.
- Какво искате? Защо сте се развикали така в Неделя? - попитал ги Той, докато се бършел с хавлията си, защото до преди малко се къпал в обелската река, докато слушал любимата си песен – “Доматът Иван”.
- Искаме цар!!! – извикали обелците.
- Защо ви е цар, нали си имате Бог? – ядосал се Той.
- Искаме царят ни да е човек. – обяснил водачът на обелските бунтовници - Ако ни разочарова, искаме да го обезглавим. Теб не можем да обезглавим, защото си Бог.
- Аз няма да ви разочаровам. – казал Бог.
Тълпата се разшумяла и бунтовникът казал:
- Знаем. Още един минус за теб. Искаме да обезглавим някого.
- Тогава измислете закони, направете съд, намерете някого за виновен и го обезглавете. Не е толкова сложно.
И така бил свикан Великият Обелски Съд. Набързо измислили закони, наложили санкция “Обезглавяване” и ги разпространили сред обелците. Няколко минути след това съдът се напълнил с хора, които крещели и се обвинявали един друг във всевъзможни престъпления. Изглежда нямало невинен обелец, всеки бил обвинен от поне петима свидетели и всеки обвинявал поне още десетима от съгражданите си.
- Тя ми открадна кокошката!
- Той ми изнасили коня.
- То ми подпали къщата!
- Те ме убиха!
Дори двама от съдиите (те били общо трима) се скарали жестоко и се сбили. Третият не бил прочел законите, но когато го направил, бързо си намерил кого да обвини.
Настанала суматоха. Започнали масови боеве. Изведнъж небето се смрачило и се чул могъщ глас:
- Какво правите бе, ненормалници? Защо се сбихте? – Бог викал от балкона на колибата си. – Неделя е, пречите ми да си почивам.
Една жена посочила човека до себе си и казала:
- Тоя тук уби мъжа ми!
- Аз съм мъжът ти. – казал набеденият убиец.
- Да де – поправила се жената и посочила друг – този беше.
Скоро всички обелци започнали да викат и да се сочат един друг. Тогава един, който още не си бил намерил кого да обвини, посочил към колибата на Бог и извикал:
- Бог е виновен за всичко! Той ни подлъга да се избием!
- Така е!!! – ревнали обелците.
- Виновен!!! – отсъдили съдиите.
Всеки грабнал тояга, камък или кравешко лайно и тръгнали да бият Бог. А Той смирено въздъхнал, събрал багажа и семейството си и се върнал в рая.
Обелците възтържествували.
- Хайде да си изберем цар!!!
- Предлагам Димитър!
- Предлагам Йордан!
Половината обелци подкрепили кандидатурата на Димитър, другата половина на Йордан. И тъй като не могли да се разберат, пак се сбили. Скоро станало ясно, че в Обеля няма нито Димитър, нито Йордан. Тогава за цар бил обявен Иван, защото такъв поне имали.
Иван оправдал очакванията и се доказал като изключително слаб владетел. Първият обелски цар бил обезглавен една неделна утрин на брега на обелската река. Обелците празнували три дни, а след това отново се сбили, за да си изберат нов цар.
Така, сред много кръв и отрязани глави, на картата на света се появило Първото Обелско Царство (ПОЦ).
Минали много години, през които се сменили много обелски царе. Повечето от тях карали само по един мандат. Но предстояло да се случи нещо, което щяло да се окаже краят на ПОЦ.
Новината за Обеля, и най-вече за лековитата вода на обелската река, стигнала и до Люлинския император. Един ден императорът решил да се изкъпе в реката. Заедно със съветниците си, той дошъл в Обелското Царство. Обелците обаче не били много гостоприемни и всеки хванал тояга, камък или кравешко лайно и започнали да замерят високопоставените посетители. Императорът избягал унизен и ядосан.
Той започнал да събира най-великите воини от всички краища на неизбродната Люлинска империя. Въоръжени до зъби, мургави и бесни, те тръгнали на унищожителен поход срещу обелци. За тяхна изненада, никой не ги посрещнал в ПОЦ. До един обелците били изчезнали. Когато видял, че битка няма да има, императорът извикал:
- От днес нататък това е Люлинска земя! Обелците са победени!
- Урааааааааааааа!!! – викали и войниците, но нещо им липсвало.
- И сега какво? – попитали императора.
- Ще чакаме. Обелците не могат вечно да се крият.
Но обелците не се показали, дори когато на пътя, водещ до Обеля, била поставена табела с надпис “Люлин”. Императорът населил обелската земя с люлинци. Изградил пътища и жилищни блокове. Издигнал мостове над реката, защото до тогава нямало, а за да я пресичат, обелците я преплували, което, особено през зимата, не било много практично.
- Започнахме война с варварите от Надежда. – докладвали на императора – Нужно ли е най-добрите ни воини да стоят тук и нищо да не правят? Нека дойдат срещу надежденците, а в Обеля ще изпратим други.
- Не! – отсякъл императорът – Не бива да дадем никакъв шанс на Обелците да си възвърнат територията.
Но обелците така и не се появили. Скоро императорът, съсипан от мъка, умрял. Наследникът му повикал воините в отчаяна битка с Надежда. Люлинците се срамували да живеят в Обеля, защото другите народи им се подигравали, заради лудостта на последния им император, когото нарекли Император обелски.
Скоро Обеля опустяла отново. Малко след като люлинците напуснали обелските територии, обелците се върнали, пеейки си припева на “Доматът Иван”. Къде били през това време - никой не знае. Те се заселили в люлинските жилища, махнали табелата и на нейно място закачили друга, на която пишело “Убеля”. Така се появило Второто Обелско Царство (ВОЦ)
Останал само един луд люлинец, който всеки ден отивал при новата табела и я биел с пръчка. Битката завършила на равно, защото люлинецът успял да събори табелата, но тя паднала върху него и го смачкала.
От този ден не е имало нито един конфликт между Царство Обеля и Люлинската империя. Люлинските историци не споменават за случилото се и никой не говори за това. Голям срам.
Та това е историята на Обеля от основаването й, до началото на ВОЦ. После се случили още много исторически глупости, които ще разкажа друг път.
Благодаря ви, че отделихте от времето си, за да прочетете историческия ми труд, рожба на дълги години проучване.
Историците бяха много щастливи, когато обявих намерението си да проуча и опиша правдоподобно великата история на Обеля. Най-доволни обаче останаха издателите на учебници по история на Обеля, които казаха: “Най-сетне ще има какво да напишем в тия учебници.”.
Толкова от мен.
С уважение,
Профес. Михаил Костов