Първият текст на Мартин, написан върху стената на една от тоалетните в университета, остана незабелязан. Поне никой не надраска отговор около него. Беше странно. Целите тоалетни бяха нашарени с фалоси и майни в отговор на лексиконни стихове, псевдофилософски закачки и призиви за пушене на джойнт и джугане на хек. А неговият текст се мъдреше самотен върху една почти чиста стена. Без никакъв отговор! Това го смущаваше. Вярно, университетът беше технически, хората не бяха особено по писането, ама поне едно "Абе, ненормалник, к`ви са тия глупости?!" да бяха драснали. Нищо! И така до деня, в който някоя добросъвестна чистачка го бе изтрила старателно. По това време Мартин вече почти не излизаше от квартирата си - клаустрофобична таванска стаичка, а когато го правеше, се стараеше да е невидим. Дължеше наемите за два месеца, а хазяйката беше една люта бабичка от долния етаж.
След поредния тридневен маратон на циклене в стаята, най-накрая излезе, защото трябваше да си купи нещо за ядене. Беше ...