8.07.2007 г., 8:14

История за живота

1.2K 0 2
2 мин за четене
История за живота

Сега идва ред да напиша нещо за живота. Може би на банална тема, но всеки има нуждата да излее мислите си. Бях чула веднъж мисълта, че любов може да има само между личност и личност. Да, това е така и аз съм се убедила. Ако случайно единият не е станал личност, рано или късно той или става такава, или те се разделят и всеки поема по своя път. Но и силата на любовта е необикновена, защото понякога дори само от усмивката на специален за теб човек, деня ти придобива друга светлина и усмивката е на лицето ти. Това е нещо прекрасно и винаги може да прогони лошото настроение и тъгата от мислите ти. Животът е шарен и има хора с всевъзможни интереси, мисли и стремежи. Но идва моментът, в който ти срещаш някой, който много ти допада и ти споделяш света cи с него. Сякаш той става част от теб. Но винаги ли е толкова лесно това нещо да продължи дълго време. Винаги се появява някой друг вместо теб и ти излизаш от играта. Въпросният идва на мястото ти и ти оставаш някъде назад за фон.
Ти си тръгна и замина надалеч, да търсиш нещо ново, за което да си струва, но с надеждата да се върнеш тук отново и ще позвъниш. Толкова ли е лесно да се съблазниш от мръсотията долна. Явно ти я предпочиташ и с думи й се вричаш. Щом я срещна всичко друго някак си изчезна за самия теб и останахте само ти и тя. Чакащи пак да дойде нощта и да изпълните песента. Може би малко ме боли, че не избра мен, но въпреки това винаги чакаш подкрепата от моята ръка. Раздвоена се чувствам в такъв момент и хилядим мисли минават през главата ми. Но винаги има нещо, което ме привлича към теб. Няма смисъл да се позовавам на това чувство, защото ти направи обратен на моя завой и пое в различна посока, противополжна на моята. И сега можем единствено да се обръщаме назад, вървейки накъдето ни води избрания път, да виждаме отдалечените си тела и да се питаме: "Дали трябваше да направя това?"
Но връщане назад няма и времето тече, крачките стават все по-големи и при следващото обръщане назад, мен ще ме няма за теб. Може и да дойде време на болка, сълзи и на разбити мечти. Но пътят ни вече се раздели, затова болката не може да се сподели. Ще дойде трудност, ще дойде радост и така ще се окажем в края на живота си. В главите ни ще е пълно с несбъднати мечти, за които ще мислим всеки един ден и ще съжаляваме за непоетия път. За липсата на кураж да избереш неизвестния път, може би труден или пък лек. Пътят, в който щяхме да вървим ръка за ръка, рамо до рамо през студената зима, прохладната пролет и топлото лято или пък златната есен. Всичко това звучи познато, да, това е нашият живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...