12.09.2023 г., 7:16

Историята има много лица

857 1 33
2 мин за четене

Порко Чепа изтри изпотеното си чело с мускулестата си ръка и с удоволствие забеляза как слънцето си играеше по разноцветните му маникюри, които бяха в тон с още по-шарената му рокля, която собственоръчно си бе ушил. За целта отидоха две пердета, няколко копринени шала и булчинската рокля на майка му, но целта оправдаваше и усилията, и средствата, и материалите! Той бе част от този ден, в който се твореше история! Първият официален гей-прайд в България.
За него лично именно на тази дата и в този ден родината му окончателно ставаше част от цивилизацията! И той бе в първата редица, беше сред градивните камъни, беше част от основата, на която бъдещето щеше да надгражда...
И в този момент нещо подобно на монета го перна зад ушото. Мускулите му на културист без малко да разпорят шармантното му облекло, но нежността в сърцето му не го позволи. Само погледът му обходи тълпата зад ченгетата, с надеждата да запамети някого, че при удобен случай да му покаже защо му викат Порко Чепа...
Расате веднага му се наби в окото, но него си го знаеше, а и, въпреки, уж, противоположните възгледи, за него всеки занимаващ се с политика, му бе като неосъзнал се събрат... А и щеше да е мисия невъзможна да се докопа конкретно точно до този задник...
- Изроди, болни, педерасти - ревяха статистите на тяхното шоу. А той им пращаше въздушни целувки наред с другите от неговата порода.
Твореше се история, а когато протича такъв процес, винаги ще се намерят темерути, които не разбират новото. Те бяха обречени обаче, както бе така и с безславно отишлият си комунизъм. В демократичното общество хората, като него, бяха надеждата за светлото бъдеще и просперитет. Не случайно и редица посолства публично обявиха подкрепата си спрямо тях, въпреки че изявата на такава позиция влизаше в конфликт с неутралитета, който те би трябвало да спазват относно вътрешните работи на държавата, в която са. Но когато се твори история, неутрални няма!
- Извратеняци, утайки, изроди - мучаха безимените, издигнали плакати, които дори и не четеше. Всъщност, той вече и тълпата не чуваше. Погледът му бе далеч в бъдещето, където... вместо от десетки, прайдът бе от милиони, а наоколо никой не протестираше, защото... всички баха в прайда, и прайда беше във всички...
А 28.08.* щеше да бъде новият национален празник на България.
Твореше се история... и той бе част от нея!...

11.09.2023.

* - 28.08.2008. е датата на първия официален гей-парад в България.
И нека някой да каже, че творбата не отговаря на темата!
Има фундаментално за новата ни история събитие, а лирическият, мисля, добре се вписва в този ключов момент от близкото ни минало.
ПП
Само, дай Боже, да не ни очаква и бъдещето, което му се привижда...
ПП 2
Между другото относно лирическия - за основа също ми служи реална фигура. Преди над 20 г живеех близо до Лъвов мост в София в една ужасна квартира. Та в района се навърташе една личност, която вечер изумяваше наивното ми мислене на момче от селски произход - огромен мъжага, около двата метра, който дефилираше по... булчинска рокля в това "царство" там на травеститите и от сорта... а на всичкото отгоре, физиката му бе наистина на културист...
На базата на тази основа си позволих да му стана "кръстник" тук и останалото :0))

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С цялото ми уважение, но творбата е напълно по темата и някои организации дори биха ви дали под съд за дискриминационно отношение в случая 🤣
    Горното в случая наистина е сериозно.
    Иначе от мен няма проблем, това участие ми беше на инат и знаех, че творбата почти сигурно ще отпадне, въпреки че всъщност е точно в десетката.
    Но уважавам в случая решението на модератора и приключвам в случая.
  • Елементарен опит за провокация, който няма нищо общо с темата. Свалям разказа от участие
  • Мерси за изказаната позиция, Ивита.
  • Аз се осмелявам. Не обичам да говоря с "половин уста", затова ще карам направо. Гоше, в признаването на така наречените "различни" няма НИЩО историческо. Няма достойнство, няма истинска смелост. Няма памет за уважение.
    Света е обеднял на качественото толкова дълбоко, че шаренията, изгаврянето с човешката природа и естествеността е станал модел за нормалното. Подмяна на ценностите. Брутална и насочена към стадото, което се възхищава на герои, където цветът на маникюра е по- важен от качественото възпитание и формирането на достойна личност.
    Гейландия никога не е съществувала. Тя е само в гелосаните лимби на евтините перуки върху главите на паркетните, паветните и калдъръмените кокони. В пространството на кукловодите и " куклите" с вакуум между ушите, където на първичното и нестойностното се дава свобода.
    От хора, които се страхуват, че в традиционното и доказалото се винаги има много повече за уважение, подражание и възпитание.
    Георги, ти можеш много повече, приятелю!
  • Мерсаж, милеиди 😊💐😊
    Безжичен, понякога точно това е начинът и го знам.
    Да не говорим, колко пъти и моите творби са такива, та нямам и правото да съдя дори...

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...