Историята на една кукла
1 мин за четене
Градски шум. Смях и веселие. Един прашен таван и една кукла - стара, парцалена кукла. Да, това съм аз! Вгледай се в лицето ми: от изкуствените ми очички текат сълзи - толкова чисти като на малко дете. "Това е невъзможно!" - ще кажеш... Нали куклите нямат сърца... Повярвай, това е една голяма, голяма лъжа!
И аз някога бях жива. С румени бузи и живи сини очи! Щастливо детство имах. Отсвякъде срещах топлина, не знаех какво е тъга. Един ден обаче дойде той - най-прекрасният на тая земя! За пръв път разбрах що е любовта! Гледах го всеки ден, всяка нощ него сънувах... щом се усмихнеше, сякаш цялата земя се радваше.
Един ден събрах смелостта да му кажа какво чувствам. Той ми се изсмя... Всичко се срина за по-малко от миг! Побягнах и качих се тука на този таван. Скрих се в един ъгъл и заплаках. В гърдите ми нарастваше някаква празнота. Мина час, минаха два, а аз все още седях така. Вече почти не усещах сърцето си - сякаш бе станало на милиони, милиони парченца. Тялото ми изстина, само сълзите продължаваха да се стичат по студеното ми лице - толкова чисти като на малко дете!...
И така седя вече много години. Времето ме превърна в кукла, но сълзите ми не спряха и една от милионите частици все още тупти и напомня ми за любовта...
И аз някога бях жива. С румени бузи и живи сини очи! Щастливо детство имах. Отсвякъде срещах топлина, не знаех какво е тъга. Един ден обаче дойде той - най-прекрасният на тая земя! За пръв път разбрах що е любовта! Гледах го всеки ден, всяка нощ него сънувах... щом се усмихнеше, сякаш цялата земя се радваше.
Един ден събрах смелостта да му кажа какво чувствам. Той ми се изсмя... Всичко се срина за по-малко от миг! Побягнах и качих се тука на този таван. Скрих се в един ъгъл и заплаках. В гърдите ми нарастваше някаква празнота. Мина час, минаха два, а аз все още седях така. Вече почти не усещах сърцето си - сякаш бе станало на милиони, милиони парченца. Тялото ми изстина, само сълзите продължаваха да се стичат по студеното ми лице - толкова чисти като на малко дете!...
И така седя вече много години. Времето ме превърна в кукла, но сълзите ми не спряха и една от милионите частици все още тупти и напомня ми за любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хрис Всички права запазени
