Историята на Нищото и Всичкото
Всичкото отново почука на вратата на нищото. Тя-нищото искаше да не чува, да не вижда, за да не знае, че той-всичкото е дошъл за пореден път. Копнееше да устои на изгарящите я чувства, да преглътне силната си любов към него и да не се затичва за пореден път към входа - при всичкото за нея. Най-накрая да спре да го допуска в дома си, мислите, сърцето си. А как силно желаеше за малкото топлинка, която я очакваше, за сладостта, която беше на път да получи и в същото време се криеше от тези мънички радости, защото предчувстваше, че след тях ще я навестят едни по-силни, грозни, унищожаващи я - тъга, самота... чувство за малоценност.
Тя търсеше решение, но напразно.... Главата й щеше да се пръсне от всичките мъчителни размисли, които я връхлитаха. Една сълза се спусна по бледото й лице и тя се втурна към вратата. А той? Той стоеше там, втренчен в нея. Нищо не се четеше в очите му - бяха изпълнени с празнота, нали погледът е отражение на душата. Беше дошъл за своето и щеше да го получи... Познаваше я - тази наивно влюбена глупачка отново щеше да му подари плътска наслада, а той да й отвърне с простичкото, неангажиращо - "довиждане!"
Нищото го стисна силно, прегръщаше го с завивката на своите мечти и чувства, а той дори не потрепна и я изтласка към вътрешността на стаята (по-близо до леглото)... какво животно!
........................
Осем сутринта е! Вратата се хлопна и тя се събуди. Погледна празното до нея място и като че ли някой заби нож между гърдите й. Отново беше сама. Помисли си "поне да бе останал за кафе". Но не! Той все бързаше за някъде. Никога нямаше време за нея, когато тя търсеше разбиране.
За първи път след неговото сутрешно заминаване Нищото не изплака сълзите си. Беше привикнала - като че ли тази мъка се е превърнала в част от ежедневието й. Беше отчаяна и знаеше, че не може да го промени. Не умее на сила да го принуди да я обича и уважава и затова заспа! Полетя в сънищатата, където той бе друг, а тя истински щастлива. Сънят бе единствената й опора!
бележка: Наскоро гледах много тъжен филм! Повлия ми и част от сюжета му е в разказа ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Костадинова Всички права запазени
