Иво
Не разбра защо тя спря да му пише. Не получаваше отговори, в началото се опита да си спомни с какво я бе обидил. Тя тръгна вечерта след бурната любов, усмихвайки му се, разстлала раменете с красивите си коси. На другия ден - мълчание... Звънеше, а телефонът бе изключен. Недоумяваше, смесица от тревожност и учудване се бореха в него.Отиде до квартирата и, но само един уличен котарак маукаше тъжно. Чувстваше, че полудява. Обичаше я, тогава още, когато се видяха в бара. Прилепнала и рокля и хубавите и червени устни го побъркаха. Изкараха седмица, тя учеше задочно философия. А той изкарваше мизерни пари в магазина за детски играчки. Сънуваше я, като божество, как пристъпва към него, Иво, с крачки на пантера. Как само я обладаваше, как чувстваха бяха еднакви, хармонични, лепкави, гоподни. Тя не обичаше да говори за себе си. Затова леглото ги събираше, а кафето ги свързваше. Обичаше джин, и след 100-те грама, се превръщаше с амазонка.
.... Отиде отново до квартирата. Възрастна жена, прибираше галения котарак.
- Кого търсите? - попита жената
- Женя, момичето което живее на 3- я етаж, млада, хубава, на около 25 години...
Жената го прекъсна, кимна с глава.
- Тя, замина, дойде някакъв с хубава кола, взе и багажа, замина..., момче.
Иво, замря. Колената не го държаха, трепереше. Сърцето препускаше като самотен ездач.
Свлече се на стълбите и... заплака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
