Из моя дневник 2
1 мин за четене
02.06.06
Забравих те! Прости, забравих те! Забравих ти очите! Забравих устните, ръцете! Забравих!
А ти... Ти пък не забрави в сънищата ми да идваш... Но няма смисъл вече. Не виждам лицето ти. Не го помня! Не те помня!!!
Не помня как говореше и отдавна не мога да разгадая следващата ти дума. Ах, а как да мога!?Та аз не помня гласа ти! Той е тъй далечен, дори в мечтите ми - аз не го чувам!
Прости - не очаквам вече да те срещна, не очаквам да ми пишеш. Не очаквам очите ти за миг да се спрат на мен. Но и да спрат... аз няма да ги позная... А преди нямаше по-хубави от твоите очи за мен... Но какъв е смисълът?
Прости, но ти излизаш бавно от живота ми. Сърцето не иска да те пусне. Но този път ще послушам разума. Върви си! Желая ти всичко най-хубаво! Желая ти онова, което аз никога няма да имам с друг - щастие!
Времето обаче не може да ми отнеме спомена за теб и обичта ти... И ето, макар да казвам, че няма смисъл... това е поредното, което пиша за теб... Аз пак пиша за теб... Пак ти си моето вдъхновение... и моята муза... макар отдавна да те няма до мен... и отдавна всичко да е избледняло... аз знам - обичах те... истински и силно... както никой друг... пиша за теб - надявам се, за последно, защото знам, че и да заслужаваше всичко написано, не си заслужава да пиша, щом няма да го прочетеш... Аз те изгубих... но и ти ме изгуби и е време да те пусна и да те забравя завинаги...
Сбогом!
Някога бях твоето момиче, а сега съм просто момичето, в което ти се влюби неотдавна... сега съм споменът... сега съм миналото... и забравеното...
Сбогом... не искам да бъда такава...
Забравих те! Прости, забравих те! Забравих ти очите! Забравих устните, ръцете! Забравих!
А ти... Ти пък не забрави в сънищата ми да идваш... Но няма смисъл вече. Не виждам лицето ти. Не го помня! Не те помня!!!
Не помня как говореше и отдавна не мога да разгадая следващата ти дума. Ах, а как да мога!?Та аз не помня гласа ти! Той е тъй далечен, дори в мечтите ми - аз не го чувам!
Прости - не очаквам вече да те срещна, не очаквам да ми пишеш. Не очаквам очите ти за миг да се спрат на мен. Но и да спрат... аз няма да ги позная... А преди нямаше по-хубави от твоите очи за мен... Но какъв е смисълът?
Прости, но ти излизаш бавно от живота ми. Сърцето не иска да те пусне. Но този път ще послушам разума. Върви си! Желая ти всичко най-хубаво! Желая ти онова, което аз никога няма да имам с друг - щастие!
Времето обаче не може да ми отнеме спомена за теб и обичта ти... И ето, макар да казвам, че няма смисъл... това е поредното, което пиша за теб... Аз пак пиша за теб... Пак ти си моето вдъхновение... и моята муза... макар отдавна да те няма до мен... и отдавна всичко да е избледняло... аз знам - обичах те... истински и силно... както никой друг... пиша за теб - надявам се, за последно, защото знам, че и да заслужаваше всичко написано, не си заслужава да пиша, щом няма да го прочетеш... Аз те изгубих... но и ти ме изгуби и е време да те пусна и да те забравя завинаги...
Сбогом!
Някога бях твоето момиче, а сега съм просто момичето, в което ти се влюби неотдавна... сега съм споменът... сега съм миналото... и забравеното...
Сбогом... не искам да бъда такава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
