из "Приказки от никъде"

- Остави го тук... не, ей тук... малко по-наляво... другото ляво... точно там... я го мръдни мъничко надясно, да видя как ще е... перфектно, сега го върни обратно - не спираше да дава противоречивите си инструкции Ко Та Рак, а Сянка пухтеше и пуфтеше, докато местеше кашона. - НЕ! Не го хвърляй, чупливо е!
- Край! - отсече човекът, но все пак постави внимателно пакета на земята. - Това беше! Тръгвам си.
И наистина си тръгна, като остави котакът да кърши лапи и да се чуди, как да намести придобивката си... и къде точно.
- Хей, Гар Ван - усмихна се подкупващо той на влязлата току-що в хола сенчеста.
- А, не - директно го отряза тя, направи кръгом и докато излизаше подхвърли през рамо. - Този път не!
- Но... - умоляващо погледна приятеля си котакът.
- Няма проблем - каза вълкът. - Направи чертеж къде точно искаш да бъде и ще ти помогна да го нагласим.
След тези думи Но Щен Вълк последва Гар Ван навън.
- Какво ли им става на всички?! - зачуди се Ко Та Рак. - Човек ще си помисли, че не знам какви искам... А къде ли да го сложа това?


- Не ме гледай така! - каза Ко Те. - Да не съм го разлял аз!
- Не бе, не си ти - подбели очи Но Щен Вълк. - То само си се разсипа...
- Я! Значи и ти знаеш?! - зарадва се котето.


- Знаете ли какво ми дойде на ум? - попита една сутрин братята си Ко Те.
- Ум ли? - учуди се Мър Мър. - Чий ум?!
- Колко оригинално - намръщи се Ко Те. - Мозъкът ти присаден ли е?
- Поне имам... - захили се Мър.
- Какво ти дойде на ум? - намеси се Мър Мяу.
- Ум ли...? - продължи да се хили Мър Мър.
- Шт! - изшътка му да мълчи Мяу и подкани другия си брат - Та...?
- Амии... забравих - смутолеви Ко Те.
- Кис кис кис - леко истерично се закиска Мър Мър.
- Трябва да престанем да пазим добро поведение, че така съвсем ще деградираме - заключи Мър Мяу.


- Хей, Сянка - каза един ден Ко Та Рак. - Знаеш ли къде е Дра Кон Чо?
- Не - отговори запитаният. - Не съм го виждал днес.
- Сигурен ли си? - продължи да му досажда котакът. - Я си провери джобовете...
- Кис кис кис - изкиска се Но Щен Вълк.


- Ко - каза една вечер Гар Ван - Искаш ли мляко с какао?
- Да - отговори й котакът.
- Жалко - вдигна рамене тя - Защото имаме само вино.
- Нищо - величествено махна с лапа Ко Та Рак. - И вино пия...


- Но.
Никакъв отговор.
- Но!
Никакъв отговор.
- Хей, Нооо!
Отново никакъв отговор.
- Хм, чудна работа - зачуди си Ко Та Рак. - Къде ли се запиля този вълк?!
- Ей го ето там, спи на дивана с тапи в ушите - каза му Гар Ван.