НОХД/02, 2000г.

                                                      Ева 

Майката

– Добро утро! Трите имена, адрес и всичко за дъщеря Ви – беше адска жега, ни вентилатор, ни климатик можеше да ни спаси. Гледах тази пълна възрастна жена и се чудех как може да я сполети всичко това и то от дъщеря ѝ. Не разбирах как може да се случи такова нещо.

– Таня се казвам, живея близо до дъщеря си – на „Болярска”. Евито е най-милото и кротко момиче, което познавам. От малка си беше затворена, мълчалива, но много добричка, на мравката път правеше. Завърши училище със среден успех - заради своята плахост и неувереност, все така ми казваха учителите ѝ : „Трябва да е по-уверена” – трябва, ама как да стане, никой не казва. Растеше слабичка като вейка, ще се скърши, нали си ми е седмаче – едва оживя като се роди, с много грижи и тревоги съм я отгледала. Не знам как може да се е случило това, не разбирам, да не сте с грешка, а?

– Не, Госпожо, няма грешка, ето прочетете, вчера вечерта се е случило.

Подадох ѝ листите изписани от Ева. Жената четеше и ахкаше невярващо, разплака се, остави листата.

– Нещо друго да ми кажете? Как живееха с мъжа си?

Тя мълчеше и бършеше очите си.

– Как… аз не съм с тях, мога ли да знам, Евито си беше затворена, какво още…

– Идваше ли у вас?

­­– Отначало кoгато се ожениха – всеки ден. Аз нали не го харесвах тоя Вихър и не я давах. Карахме се с нея, но той за една седмица си я взема, хич и не ме питаха. И булка не я видях – жената пак заплака.

– Две – три години – докато роди Неда, всяка сутрин  идваше у нас. Никога не бях виждала Евито толкова щастлива. Ама грееше милата и косата си започна да прави на фризьор, и маникюр, а с какви обувки и чанти беше, ммм… мечта. Стана красива млада жена. И все подскачаше и си тананикаше, никога толкова радостна и щастлива не съм я виждала. Недето се роди, тя се затвори в къщи. Не искаше помощ от никой, беше влюбена в това дете. Когато тръгна на забавачката - нещо стана. Тогава Ева идваше у нас рядко и беше все нещо умислена. После ѝ мина и пак стана щастлива. Никога не ми е казвала какво става у тях. Все я питах за Вихър, а тя се усмихваше широко и казваше, че така не е обичала в живота си – толкоз! Неда замина за чужбина и от тогава Евито като че ли пропадна. Идваше у нас – стоеше с часове загледана през прозореца и дума не проронваше. Как ли не я питах, какво ли не правих – не и не, не разбирах нищо. Един ден отидох в работата на този Вихър – питах го какво има, защо Ева е толкова тъжна, какво се е случило – той се засмя, потупа ме по гърба и каза, че всичко си било наред. Ева тъгувала за дъщеря им, напоследък той бил много зает и се виждали  само вечер, но се обичали дори повече от преди. Това е… А Ева само един път ме попита дали баща ѝ ми е изневерявал.

– Какво ѝ отговорихте?

– Какво… казах ѝ , че не е, той почина млад, нямаше време за това, питах я да не би нещо с Вихър, но тя раздразнено махна с ръка : ”Остави!” и така… Господин следовател…

– Карагьозов.

– Г-н Карагьозов, какво ще стане сега с дъщеря ми, тя ми е едничка, какво ще правя? – сълзи потекоха от очите на жената. Тя ги избърса с опакото на ръката си и пак ме загледа тревожно.

– Ще видим, Госпожо, сега разследваме…

– Може ли да я видя?

– Още не, довиждане, може да се наложи пак да Ви извикам…

Възпълната жена излезе бавно и се подпря на перваза в коридора изтощена.

Съседката 

– Трите имена, адрес, слушам Ви!

Уморено смъкнах очилата си и започнах някак нервно да ги бърша с носната си кърпа. Тази жена с хитрия си оглеждащ поглед ме напрягаше по особен начин.

– Величка, тъй ме казват. Аз да Ви кажа познавам Вишко – много добро момче, още баба му познавах. Културно семейство, богати, имотни, Вишко едва прохождаше когато го бяха научили да поздравява, жалко за хубавото момче, жалко, но аз никак не я харесвах тази Ева – ами нали тя е виновна да ги изгонят от Рая, нали така, та и тази – само като ѝ чуеш името и всичко ти е ясно. Все гледа надолу, ама мисли за голо – тъй му е приказката де…

– Оставете това, моля, кажете какво знаете за Ева и Вихър като семейство, добре ли живееха, шумни компании, скандали имало ли е?

– А, аз просто съм толкова шокирана от всичко, което се случи, че не се чувам какво приказвам, ще прощавате. Какво да кажа – като я доведе – тя беше една такава свита, една никаква, но след година се опери. Той Вишко на ръце я носеше – облече я, обу я , все  специални храни ядяха. Тя нищо не правеше по цял ден – той я издържаше, затуй тъй направи с хубавото ни момче, не знам друга жена мъжът ѝ толкова да я обича, а като му роди Неденцето вече съвсем се замая момчето ни, не виждаше къде стъпва – все с двете – оная ми ти Ева и малката.

– Питах за скандали, чували ли сте нещо някога – все пак те са женени  от двайсет години! – раздразнено я прекъснах.

– Не, не съм чувала, не съм. Един път, беше зимата още, чух оная неговата да плаче, но Вишко не си беше в къщи, не знам какво е било. Абе не ѝ беше чиста работата, слушайте ме, аз ги знам тия неща, а една събота ги видях…

– Добре, благодаря Ви, довиждане!

Ева

Ден първи

Тя влезе някак неуверено, но стъпваше твърдо и категорично. Беше с разчорлена коса набързо прибрана с ластик, имаше сенки под очите от безсънната нощ и слабостта ѝ ми напомняше на булимия.

– Трите имена, години, адрес.

– Всичко съм написала – отговори ми малко троснато. Гласът ѝ беше странно плътен за фигурата ѝ. Изглеждаше повяхнала – със следи от някогашна хубост.

– Всичко отначало, започвай – записвам.

Тя въздъхна отегчено, прозя се и впери поглед в ръката си. Лявата.

– Ева Петкова Можева, 40 г., ул.”Родина” 25.

Млъкна и загледа през прозореца яркото слънце. Дразнеше я. Беше толкова безхаберно нахално, щастливо, без да има за какво.

– Продължавай! Без лъжи!

– С Вихър се запознахме когато бях на 20 г. Влюбихме се. Беше много силно, той беше първият мъж към когото изпитвах такива чувства. Мама не го хареса – бил много нагъл, не разбрах никога защо реши така. Той искаше веднага да се оженим – извадихме си документи, Вихър купи всички сватбени дрехи и се оженихме - с негови приятели. Когато се прибрахме в дома му се стреснах – не бях виждала толкова богат и красиво подреден апартамент. Родителите му работели в някаква африканска страна. Малко се притесних, помислих, че не съм за него. Но той беше мил, взема ме на ръце и така обиколи целия апартамент. Имахме незабравима нощ, сутринта заминахме за Свети Влас. Една седмица живях като в приказките. Мислех, че това е живот, за който не съм и мечтала. Когато се върнахме Вихър тръгна на работа, оставяше всяка сутрин пари – само  за мен. Знаех, че е адвокат, но нищо повече не знаех за него. Реших да се отдам на щастието си и да се радвам. Така живяхме три години. Роди се Неда. Тогава дойдоха майка му и баща му – за първи път ги видях. Имах тежко раждане, дъщеря ми беше мъничко, вечно плачещо бебенце, не ми беше до никой, но някак преглътнах това посещение. Последната вечер преди заминаването им, накърмих Неда и заспах. Когато се събудих, Вихър не беше до мен – тръгнах да го търся и тогава чух в кухнята удар с юмрук по масата и гласът на майка му, която крещеше. Застинах в коридора.

– Ти чуваш ли какво ти казвам? Ожени се за някаква, която и игла няма – не я знаеш каква е, защо е, от къде е, не ни попита – тя е една никаквица, нали я виждам, сега пък я остави тя да дава име на детето! От къде това селско име – Неда, а, кажи, защо позволяваш? Ние с баща ти всичко това за теб го събираме, и пари ти изпращаме, но не за да прибираш някаква си, която е и седмаче? Знаеш ли какво пише за умственото развитие на седмачетата, знаеш ли?

Повече не можех да слушам, прибрах се в спалнята и заплаках.

Сутринта не видях Вихър. Само майка му беше в кухнята. Не си говорехме. На обед си заминаха с баща му. Вечерта питах Вихър за този разговор – той нищо не ми каза – нито да, нито не. И всичко си тръгна като че ли по старому, само аз си поплаквах понякога. Но Неда порасна, тръгна на детска градина, после на училище. Започнах работа. Като че ли щастието се завърна, някак се успокоих. Живеехме добре, той се грижеше за нас, Неда беше голяма умница.

– Давай нататък, не ме будалкай с романтичната версия на живота си!

Тя млъкна. Сви упорито устни. Ядосах се. Позвъних и наредих да я приберат.

Ден втори

– Хайде по-бързичко, да приключваме, хайде, Ева, виж днес поне е по-хладно.

Тя хапеше устни и бършеше ръцете си с кърпичка. Въздъхна и пак започна:

– Когато Неда стана на 15 г., на рождения ѝ ден отидохме на ресторант. Бяхме голяма компания. Танцувахме, пеехме. Вихър изчезна по едно време. Не разбрах как стана. Нямаше го до края на вечерта. Прибрах се с Неда сама. На следващия ден Вихър си дойде към обед – беше усмихнат гузно. Помилва ме по косата и влезе в банята. Не го питах нищо защото… не можех някак, не знам как да го обясня. Неда се успокои,че баща ѝ се е върнал и толкова. След два дни бяхме сами, не издържах и го попитах къде е бил цяла нощ – шамарът изплющя преди да завърша последната дума. Подскочих. „Още един такъв въпрос и – дим да те няма, ясно ли ти е? Нямаш право да ме питаш нищо, разбра ли? Грижа се за теб и за Неда, имате пари, имате всичко, ходите където и когато поискате, в моето собствено пространство няма да навлизаш. Всеки има право на личен живот, нали? Хайде, аз излизам, да се научиш !”.

Не разбирах какво става. Плаках много когато Вихър излезе. Не знаех какво да мисля. Започнаха анонимни обаждания – десетки, стотици, по телефон, писма… И мъже и жени ми казваха как адвокат Можев бил на Рилския манастир със секретарката си, на ресторант с клиентката си, как се целувал в Борисовата градина с младо момиче, как секретарката му родила негово дете и т.н.

Ева замлъкна. Избърса някаква невидима сълза.

– Нищо не му казвах. Страхувах се. Неда замина да учи в чужбина, останах сама със страховете си. Не разбрах как си разделихме спалните, сутрините ми бяха особено тежки – дали ще го видя поне жив. Вихър беше започнал да пие много, напълня, говореше ми ехидно и с ирония. Много пъти се връщаше посред нощ пиян и ме вдигаше от леглото. Понякога беше раздразнителен и си намираше причина да ме удари, друг път беше лигаво любовен, искаше да си изпълни съпружеските задължения, аз не исках, започваха караници. Живеехме лошо. Не издържах. Мислех да се прибера при мама – този тормоз продължи две години. Помен нямаше от оня мъж, с който исках да премина живота си и не знаех каква е причината. Някои от приятелите му казваха, че винаги е бил бохем, аз съм го била променила, но същността му била друга и не можело да има промяна в него за дълго. Говореха ми, а аз ги гледах с невиждащ поглед, започнах да си мисля, че някой му е направил магия, такава метаморфоза… И оная вечер върна пак много пиян. Другото го знаете.

– Нищо не знам, казах - всичко отначало ще разкажеш! – развиках се силно.

Станах. Пуснах климатика и запалих цигара.

– Добре, остави за утре…

Някак не можех да разбера тази интелигентна, деликатна, мека жена как се превръща в чудовище заради самозабравилия си съпруг!

Ден трети

–  Ева, направо продължавай, до къде стигнахме…аааа, така, Вихър се променил, започнал да пие и…

– Оная вечер се върна рано, нямаше осем часа. Влезе и със злостна  усмивка извика: ”Ела съкровище неземно, ела да те прегърна!” Побързах да затворя външната врата и отидох в кухнята. Той дойде след малко при мен – както си беше с белите дрехи: ”Какво си ми сготвила цвете мое?” Не можех да го понасям когато ми говори така, нервите ми не издържаха. Посегна да ме хване за ръката, аз се обърнах рязко към него и му казах да ме остави. Той се закиска: ” О, пилето станало ярка? Какъв е този нож в ръцете ти, с него ли ще ме плашиш, мен, адвокат Вихър Можев,а? ”. Тогава забелязах, че съм с нож в ръката, нали режех салата. Не помръдвах. Той ме загледа сериозно. После избухна в силен смях: ” Ела, ела на батко момичето, ела седмачето ми, ела с ножа де!”. Не знам как се озовах до него, опрях ножа в корема му, той се плъзна като в масло и започна да навлиза все по-навътре и по-навътре, в един миг спря – погледнах надолу - стисках го силно, кокалчетата на пръстите ми бяха побелели, виждаше се само дръжката.

– Какъв нож беше?

– Кухненски, но голям, дълъг.

– С коя ръка държеше ножа?

– С лявата. Левичарка съм.

– Мъжът ти не извика ли от болка?

– Не! Усмихваше се през цялото време, като че ли беше щастлив от това, което се случва...после се свлече надолу и от устата му шурна кръв.

– Ти какво направи?

– Нищо. Прескочих го и отидох в хола.

– Колко стоя там?

– Не знам. Наистина не знам. Запалих цигара. После втора…

– Експертизата показва, че когато са дошли оперативните работници са минали около 4 часа от смъртта?

– Възможно …

– Провери ли дали е жив преди да ни се обадиш?

– Не.

– Защо тогава си казала, че си убила мъжа си, от къде си знаела, можело е да е жив.

– Нямаше как, знаех, че е мъртъв .

– Какво ще кажеш на дъщеря си - защо си убила баща ѝ?
– Нищо няма да ѝ кажа сега, малка е още.

– Искаш ли да се видиш с майка си?

– Не!

– С Неда?
– Не. Не искам нищо. Аз приключих с тоя живот.

– Съжаляваш ли за нещо?

– Да.

– За какво?
– За това, че не го направих по-рано…