НОХД/02, 2000г.
Ева
Майката
– Добро утро! Трите имена, адрес и всичко за дъщеря Ви – беше адска жега, ни вентилатор, ни климатик можеше да ни спаси. Гледах тази пълна възрастна жена и се чудех как може да я сполети всичко това и то от дъщеря ѝ. Не разбирах как може да се случи такова нещо.
– Таня се казвам, живея близо до дъщеря си – на „Болярска”. Евито е най-милото и кротко момиче, което познавам. От малка си беше затворена, мълчалива, но много добричка, на мравката път правеше. Завърши училище със среден успех - заради своята плахост и неувереност, все така ми казваха учителите ѝ : „Трябва да е по-уверена” – трябва, ама как да стане, никой не казва. Растеше слабичка като вейка, ще се скърши, нали си ми е седмаче – едва оживя като се роди, с много грижи и тревоги съм я отгледала. Не знам как може да се е случило това, не разбирам, да не сте с грешка, а?
– Не, Госпожо, няма грешка, ето прочетете, вчера вечерта се е случило.
Подадох ѝ листите изписани от Ева. Жената четеше и ахкаше нев ...