Изявление на лидера на коалиция Аванти Слав Кр. Коруба, относно ситуацията в страната

Хората си представят „задкулисието“ като единен отряд нинджа-олигарси, които вечер се събират около тъмна маса и синхронизират световните съдбини. Но задкулисията са повече от едно. В България приличат по-скоро на стар панелен вход: много апартаменти, всички се мразят, всеки има различен кабелен оператор, но по чудо понякога действат заедно, защото са им е спрели водата.

Точно в такива моменти като сегашния се вижда, че тези групи, които обичайно си скубят мустаците една на друга, изведнъж кимат в една посока. Това рядко е заради народните интереси. Най-често е защото някой е настъпил нечий едър корпоративен мазол. Няма по-голяма движеща сила за политическа синхронизация от това влиятелни играчи да решат, че някой им бърка в чинията. Понякога групи, които иначе биха си прегризали гърлата за 20 лева, за миг играят в един и същи ритъм. И става дума не за някакво идеологическо съгласие, а за общ праг на „това вече не го търпим“. Няма значение кой плаче, кой вее черен флаг и кой прави изявления. Това е като да убият някоя влиятелна фигура от ранга на Илия Павлов , Луканов или Жоро Илиев. Всички са съгласни. И лейтенанти и вдовици и политици и полицаи. „Съвпадение на интереси“ е почти като мачле на кварталното игрище: всеки влиза, блъска, рита, после твърди, че така е било по правилата. Линиите са размити, а съдията си е забравил свирката. В момента и проамерикански, и проруско настроени групи са странно синхронизирани по някои теми, просто защото политическият център в САЩ се люлее достатъчно силно, за да подреди непознати в едно и също хоро. Политиката на Вашингтон стана толкова непредсказуема, че различни играчи по света си проектират собствените интереси върху нея като върху бял екран.

Номерът на Радев е класически: стоиш на предната платформа, но говориш като външен наблюдател. Уж си част от системата, но в същото време играеш ролята на пророк, който предупреждава народа за опасностите… Които между другото се случват по време на твоята смяна. Малко е като капитан, който казва на екипажа „корабът потъва, не знам кой го е пробил, но аз лично съм възмутен!“. Когато човек в такава позиция отправя послания, които повече приличат на "аз нямам нищо общо с това, което виждате", обикновено значи, че или се готви за нова роля, или се дистанцира от предстоящата буря, за да не му лепне отговорността.

Не , не сме за статуквото. То е като риба. Ако я държиш дълго без да я сготвиш, започва да мирише. Но ако някой ден видя напълно „неплатен“ протест, ще се замисля дали не съм преминал в паралелна вселена, където еднорози раздават квитанции. Хората имат каузи, но зад всяка масова организация почти винаги стои някакъв интерес, логистика, пари за транспорт, плакати, озвучаване. То не става с хъс и баничка. Икономистите коментираха проектобюджета като бюджет с раздута разходна част, който ще ни вкара в криза. Сега има протести срещу него. Да смятам ли ,че тези хора са излезли да заявят ,че не искат увеличение на пенсии и заплати? Да лепим етикет „платени“ върху всички – това е лесно и малко мързеливо. Реалността е по-грозна и по-сложна: има ядро от хора с реални мотиви, около което кацат всякакви партийни, бизнес или НПО интереси. Тези влияния често се преплитат така, че и самите участници не винаги знаят кой кой е. Те се озъртат и виждат до себе си Черепа Нинова и агитките, които умеят и обичат да се бият. Те са там защото мразят ченгетата. За другите като ги видиш се запитай: „чакай малко… това защо му изнася?“ Протестите у нас доста често служат за оправдание. Трябва да приемем споразумение за авторското право, Истанбулската конвенция… да допуснем концесия за добив на шистов газ и хоп протести. Най-вероятно от нас се иска нещо и управляващите ще кажат: Вижте какво става!

Навремето и Станишев и Костов имаха една политика: Да спрат чуждия капитал на границата. Разликата беше дали активите да отидат в " Приятелския кръг" или у " Братовчедите" Сега с влизането на еврото май пак сме пред такава ситуация. Еврото не може да бъде спряно, левове ще има само в зоопарка, но една нестабилна държава не е привлекателна за инвестиции. Липсата на платежоспособно търсене ще спре навлеците.

Тъпото е, че толкова време не се разбра, че мантрата нови избори сама по себе си не работи. Те обикновено повтарят резултата само в миманса има размествания. Ако Радев не слезе от влака, не се вижда появата на нови играчи освен Пеевски. А той с право или без, се сатанизира вече много години. Да не говорим за липсата на харизма. А и успехът на новите обикновено значи ,че към тях е пренасочен ресурс, паричен , кадрови и пр. обслужвал досега някой от старите. Пр. Костов - Кобурга - Борисов. Игнорирането на Доган означава че етническият проблем е изчезнал. Всички си върнаха имената, взеха си БГ паспортите, пътуватна воля при децата в Европа. Накупиха си и къщи и земи тук. Те са хора работни и се оправят с натурална размяна. И хоп, този ресурс се пренасочва към Момчето. Това може да не промени ролята му на балансьор. Но е интересно какво се случва ако спечели изборите. Съвсем реално е. От Доган продължават да изтичат кадри и избиратели натам, много тарикати надушили далаверата ще се наредят на опашката за съвместно участие на избори. И тогава какво? Пак ще лежим? Властта се взема по два начина: избори и със сила. Протестите поне доскоро не се брояха. Брояха се бюлетините. А там е ясно: Пеевски първи , Борисов втори. Или обратното. Възможен сценарий: Обявяват вота за купен, започват безредици и някой, няма да му казвам името взема властта. Само не знам как светът ще приеме нов Урбан.

Сега за полицията. Като отбивах разпределение като селски даскал, имах проблеми със синовете на един турчин, овчар. На една родителска среща му се оплаках. Той вдигна рамене и ми каза:“ Шъ бийш, ва! На мене държавата ми плаща да паса овцете, на тебе – да бийш. Оправяй съ!“ Да, държавата плаща на полицията да бие. Ние приветстваме това само ако бият някой апаш дето ни е обрал градината. Ако посегне на наше момче, не сме съгласни!

Не съм за никой. Смятам, че качествата необходими за успех в политиката с времето се израждат в нарцисизъм, чувство за безпогрешност и грандомания, Затова и има мандати. Ситуацията май е такава. Но да не се зачитат резултатите от избори и полицията да гледа без да се намества от страх да не сбърка ми е в повече. Уважавам мнението на хората, ама да вземат най-после да излъчат някой приличен лидер. Не да е идеален, поне да е адекватен. Обещавам да гласувам за него. Специално ще си дойда, където и да съм.