Изборът 6

                  А дните и месеците сякаш летяха...

Един ден кака-снаха ме счупи на две

- Мари-Елен бременна ли е,... знаеш ли нещо...Гледам я последно, наедряла ми се струваше,... малко подпухнала... Как да не знаеш бе,.. аз ли да знам, да не би аз да спя при нея,.. не знаел - скара ми

се най-накрая - И ми седиш още тука, сякаш ти дават да сучеш

Какво да правя, как другите оправям, а мене си не мога, се замислих не на шега.

- Мамо, тате, искам да ида в Белгия при Мари-Елен,.. тръгна си, а не се обажда,.. нещо да не й се е случило, а...Все се правя , че всичко е наред,.. но нещо ме човърка...Отивам.

Знаеха, че и да се съпротивляват ще е безполезно

                Пристигнах в Брюксел...

                Подадох листчето с адреса на шофьора на таксито..

- Мосю, далеч е ли е това,.. колко евро ще ми струва

- На 20 евро е - засмя се той - Не си белгиец,нали

- Не, не съм,.. българин съм

- А аз от Мароко,.. дойдох тук преди 10 години,.. Хубава страна, харесва ми... А, аз знам България,

знам Варна-запад,.. идвал там три пъти, бях моряк на контейнеровоз , бил в Истанбул,.. бил в Пирея

И там много хубаво -  с въодушевление говореше водача ми

Навлязохме в някакво предградие, стори ми се близо до летището, или  шофьорът беше свясно

 момче и не ме въртеше в кръг за по-вече километри...

Едоетажни къщи,... някои на два етажа, други на етаж и полувина,... залени дворове с оградки от дъски или жив плет,...не ги ли е страх тези хора от кражби,.. велоалея, и след 200 метра спряхме

- Е, воала мосю, това е адреса,.. ето моя визитка, позвъни ако ти дотрябва такси...

Разплатихме се и той тръгна...

Разгледах се,..две двуетажни еднотипни  къщи в голям двор,.. централна алея от огромната

входна врата, разклоняваща се пред къщите,...Тревата окосена, тук там островчета от рози или

други цветя симетрично разположени...

Позвъних,.. женски глас се представи и попита кого търся

- Мадам, аз съм Пиер от Гърция,..търся госпожица Мари-Елен Бурдие...

Вратата автоматически се отвори, нарамих чантата си и тръгнах...

Пред една от къщите ме посрещна жена, около 45 години, с леко посивяла коса, но сресана с модна прическа, с големи тежки рогови очила, в черен  панталон, бяла риза с жабо и черна панделка вместо вратовръзка,,,, с една дума от пръв поглед, Мери Попинс на младини...

- Мадам, аз съм Пиер от Атина, пардон от България...- започнах несигурно

- Да мосю, знам кой сте,.. заповядайте.Аз съм Шарлот. - представи се жената

Из къщата ухаеше на прясно изпечерни сладки или кроасани и кафе...

- Госпожо Шарлот, а къде е Мари-Елен...

Тя ме погледна и пъстрите й очи се напълниха със сълзи....неодобрително завъртя глава

- В Сомалия,.. тя стана послушница,... монахиня, и замина за Сомалия да помага на хората,..

Милата тя, .. а така да я обичах... - и Шарлот се разплака

- А вие, майка й ли сте,... тя никога не ми е разправяла за семейството си, за родителите си,..

Понавах само брат й Адриан, беше й на гости в Гърция...

- Не, аз съм й гувернантка ли, приятелка ли,.. или като сестра,.. израстнахме заедно.

Майките ни бяха университетски преподавателки и не ни деляха макар баща й да беше богат и

влиятелен човек и живееха в '' другият'' Брюксел. Впоследствие майка й се разболя, не можаха

да я спасят и почина,...мащехата й беше зла и алчна жена, ... разгони цялото семейство,...

много рядко се събираха четеримата заедно,... Мари-Елен израстна почти сама, единствено

нашето семейство я подкрепяше във всичко, мама й беше като майка, а аз като сестра...

Преди години тя купи тези две къщи,.. Шарлот, едната е за теб,.. другата за мен, милата тя...

- Аз изпратих каргото с багажа й  на този адрес,.. и знам само него, не сме разговаряли за родителите й,.. а вас знам само от разговори за една  Шарлот, която й е като по-малка сестра...

но така изглеждате по-възрастна,... косата, строгите очила, или нещо се бъркам...

- Нее, всичко е наред, аз съм Шарлот,.. няколко години съм по-малка от Мари-Елен - засмя се тя

Правя се на по-възрастна и по-строга,.. да ви призная, косата ми е черна, но нарочно я правя с

такъв оттенък,.. а очилата ли, само рамките са срташни, иначе са обикновенни стъкла,.. но за

тежест така е добре, един вид като защита от ухажори...

Нежна усмивка озари бледичкото й лице,.. тя се покашля авторитетно  и продължи

- Мдаа, по-късно мащехата й също се помина,...а баща й остана сам на света,.. Адриан не е

стъпвал от много години тук,.. Мари-Елен също. Не знам мразеха ли го, ненавиждаха ли го,.. или и двете чувства са равнозначни....Мосю Пиер, вие сте уморен от пътя,...ще ви приготвя леглото, починете си и утре ще продължим....

              Може би съм бил уморен , и съм спал непробудно,... мирисът на прясно сварено

кафе подразни обонянието ми , надникнах,...Шарлот замечтано гледаше през прозореца.

- Добро утро, мадам Шарлот,... усетих мирис на сутришно кафе - започнах деня с шега

- О Пиер, заповядай,... кафе с бишкоти,...Днес може би ни очаква натоварен ден - с примиренчески

тон изрече тя - Но се очертава слънчев ден,..нещата й са в другата къща, тук пазя само писмата й

до мен и албуми от Гърция,.. от тях знам за теб, за трепетите които е изживяла с теб и твоето

семейство,... Защо го направи милата ми, защо и този път на послуша Шарлот...

Тя донеса албумите и два кашона с писма,... от снимките грейнаха лицата ни.

- Мосю Пиер, а какво е това Тинос,.. остров, да остров Тинос,... От тогава тя се промени,.. 

- Остров Тинос ли,.. според легенда има манастир на Богородица, дева Мария, и чудотворна икона

Там се пренощува на 14 срещу 15 август и се прекланят пред иконата...

На 15 август е Успение Богородично, християнски празник, за да докоснат иконата някои от вярващите извървяват пътя от около 800 метра от пристанището до църквата на ръже и колене,...

така търсят изкупление за някакви грехове...Истина ли е,  легенда ли е, не знам Шарлот...

Замислих се,.. какво е правила на Тинос,.. какви грехове е изкупувала, нищо не е споменавала,

само ще отсъствам по служда няколко дни,... или ще съм в командировка.

- Ела да видиш нейната къща,.. аз почиствам, проветрявам,.. така ми поръча милата.

Чакай да взема панделката с  ключовете...

              Влязохме в хола,.. просторен и удобен, в ъгъла пиано с вдгнат капак на клавиатурата, сякаш току що е станала от столчето, подредена библиотека,дали всички тези книги са минали през очите й,...няколко картини с маслени бои ,... спалните с опънати завивки...стая, работното й място

вероятно,..на една от стените закачени снимки ,...Мари-Елен с хлапетата омацани с шоколад ли, със сладолед ли,.. весели и сияещи,...ооо, тук аз, разкрачен като статуята на Колоса на остров Родос,..

е, тук сме само двамата, прегърнати и влюбено гледащи се... Тези са от Консулското парти,...

изглеждаме величествено,...Мама, спокойна и усмихната,...Татко и батко,  гледат

омазаните си с масло ръце и сякаш се питат '' как сме се изпоцапали '',...а, ето я и кака-снаха,

носеща на подноса чашите с бира или едричките си гърди,... няколко рисунки с цветни моливчета

на племенниците с послания '' на нашата чинка хубавица ''....

На огромното бюро, стар модел пишеща машина АДЛЕР с надянат лист хартия, лаптоп и

голям монитор,.. кутийка с надписани  дискове,... няколко листя ръкописи...работна атмосфера.

Сред всичко това се открояваше голям    запечатан жълто-оранжев пощенски плик...

- За вас е мосю Пиер,... пише вашето име - плахо каза Шарлот посочвайки ми плика

Приседнах на крайчеца на креслото, с треперещи ръце взех плика, ръкописно бе написано

'' За теб мон шер  Пиер ''....отворих го,... вътре още няколко по-малки плика номерирани...

Отворих номер едно и се зачетох...

/следва /