А дните и месеците сякаш летяха...
Един ден кака-снаха ме счупи на две
- Мари-Елен бременна ли е,... знаеш ли нещо...Гледам я последно, наедряла ми се струваше,... малко подпухнала... Как да не знаеш бе,.. аз ли да знам, да не би аз да спя при нея,.. не знаел - скара ми
се най-накрая - И ми седиш още тука, сякаш ти дават да сучеш
Какво да правя, как другите оправям, а мене си не мога, се замислих не на шега.
- Мамо, тате, искам да ида в Белгия при Мари-Елен,.. тръгна си, а не се обажда,.. нещо да не й се е случило, а...Все се правя , че всичко е наред,.. но нещо ме човърка...Отивам.
Знаеха, че и да се съпротивляват ще е безполезно
Пристигнах в Брюксел...
Подадох листчето с адреса на шофьора на таксито..
- Мосю, далеч е ли е това,.. колко евро ще ми струва
- На 20 евро е - засмя се той - Не си белгиец,нали
- Не, не съм,.. българин съм ...