14.04.2013 г., 16:13

Изчаках...

1.1K 0 0
1 мин за четене

Ще ти кажа – Писна ми да идваш, когато си на  кеф и да изчезваш скрит зад някаква уплаха. Това се повтаря вече толкова лета, че нямаш равен в това. Идваш, взимаш каквото ти е нужно, а после се обаждаш безгрижно. Кажа ли от какво имам нужда, изричаш извинения ненужни. На това му казвам Егоизъм,  ти може да си мислиш, че е Патриотизъм. Върви си, изчаках много време да се уверя, изчаках много време, за да ти простя, но виждам, че душата ти е празна, а моето време не може да лети напразно. Върви си и ме остави намира, не ме търси никога за нищо, глуха съм за твоите извинения, за мен са елементарни упражнения в измислици – премислици. Себе си може да лъжеш, но аз не мога да гледам как си мислиш, че вярвам на това. Избрах момент, в който приятелите си да проверявам, а ти си избираш момент, в който да ме слушаш и да се забавляваш, и разбрах – аз съм в твоето въображение, а ти за мен се превърна в заколение... Върви си, не се връщай, не се обръщай!! Сега съм внимателна, но утре ще съм отмъстителна. Не съм такава, но напоследък изскочиха предателства и са на път да ме променят, с риск да се намразя, в това число и тебе да намразя. Върви си и Бог да ти прости, ако нямаш очи да се погледнеш, аз на себе си простих!!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...