Изчаках...

Ще ти кажа – Писна ми да идваш, когато си на  кеф и да изчезваш скрит зад някаква уплаха. Това се повтаря вече толкова лета, че нямаш равен в това. Идваш, взимаш каквото ти е нужно, а после се обаждаш безгрижно. Кажа ли от какво имам нужда, изричаш извинения ненужни. На това му казвам Егоизъм,  ти може да си мислиш, че е Патриотизъм. Върви си, изчаках много време да се уверя, изчаках много време, за да ти простя, но виждам, че душата ти е празна, а моето време не може да лети напразно. Върви си и ме остави намира, не ме търси никога за нищо, глуха съм за твоите извинения, за мен са елементарни упражнения в измислици – премислици. Себе си може да лъжеш, но аз не мога да гледам как си мислиш, че вярвам на това. Избрах момент, в който приятелите си да проверявам, а ти си избираш момент, в който да ме слушаш и да се забавляваш, и разбрах – аз съм в твоето въображение, а ти за мен се превърна в заколение... Върви си, не се връщай, не се обръщай!! Сега съм внимателна, но утре ще съм отмъстителна. Не съм такава, но напоследък изскочиха предателства и са на път да ме променят, с риск да се намразя, в това число и тебе да намразя. Върви си и Бог да ти прости, ако нямаш очи да се погледнеш, аз на себе си простих!!...