"Няма нищо по-грозно от възрастен-дете. Не произлиза нищо добро. Тези хора не намират източника си на смисъл в живота, който да ги крепи през тежките моменти, затова им е и по-трудно. Те остават огорчени, злопаметни, без цел, носени по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполезни за себе си, безполезни за друг, без партньор в живота."

 Проф. Джордан Питърсън.

Вече няколко години се интересуваше от изказванията на този психолог Джордж Питърсън по различни теми от съвременния човешки живот. Особено впечатление му бе направило разсъждението за т.н. възрастни-деца. По същество те се получаваха от глезените дечица. От онези, чиито подарени от природата различни по стойност качества се възвеличаваха, без да се възпитават у тях истинските човешки ценности.  

Една слънчева майска сутрин се разхождаше пред МакДоналдс. Отдавна подаряваше от своите издавани книги на различни, впечатлили го с постъпките си, хора, част от които шеговито наричайки ги свои „библиотекари“. Имаше уговорена среща с един прекрасен човек и негова преводачка. Тя бе посветила себе си и своята работа да внася и утвърждава доброто в детските души. Учеше ги на взаимно уважение и ги приобщаваше по свой начин към един по-добър свят. Различен от повседневно показвания по различните медии свят на корупция и жажда чрез насилие да се постигат поставените цели. 

След няколко минути видя приятното засмяно лице. След като донесе избраните освежаващи напитки, извади донесените книги, за да ги надпише с пожелание да получава повече обществено признание от своите ученици и хората, с които работи.

Постепенно разговорът се завъртя около ежедневието и кой с какви проекти се занимава. Тя сподели за намерението да напише книга, улесняваща хората как да подтикват към дейност децата, приемани за мързеливи. Защото всяко от тях има своите интереси и желание да стори нещо, но много от нас не ги разбираме и не съумяваме да ги подтикнем към това. Защото някак е по-лесно да кажем „Остави го, той е мързелив.“

Той самият, в буквалния смисъл на израза, боготвореше народното умотворение „накарай мързеливия да работи, за да те научи на ум!“ И с отвращение се отнасяше към насаждащата робско мислене мисъл „Залудо работи, залудо не стой!“. Защо да не се мисли как да постъпваш и защо да се работи „залудо“? В днешно време един умен човек и успял създател на световно известна компания твърдеше открито:

– Аз искам при мен да работят мързеливи хора, защото такива със своя ум достигат за много по-малко време до оптималните решения на всяка задача!

На път към дома си, размишлявайки за срещите си в живота, реши най-после да напише нещо за друг вид и сравнително често срещани хора сред нас. За онзи тип човешки същества, които Джордан Питърсън бе определил като „възрастен-дете“ и с основание охарактеризира така:

"Няма нищо по-грозно от възрастен-дете. Не произлиза нищо добро. Тези хора не намират източника си на смисъл в живота, който да ги крепи през тежките моменти, затова им е и по-трудно. Те остават огорчени, злопаметни, без цел, носени по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполезни за себе си, безполезни за друг, без партньор в живота"

Той познаваше такива, бе влизал в контакт с такива в живота или в странното социално пространство ИНТЕРНЕТ. Особено в последното, което спокойно наричаше „убежище за самотници“, но постъпваше справедливо към тях, както трябва да се постъпва с деца. Но понеже са възрастни и трябва да са отговорни за делата си, открито оценяваше поведението и постъпките им, без да се бои от тях или от подкрепящите ги хора. Защото приемаше, че лицемерното премълчаване само ги поощрява да продължават с това свое поведение.

Малките деца, често пъти в стремежа си да опознаят света, постъпват несъзнателно жестоко. Късат крилата на пеперуди, убиват насекоми или стъпкват с крака изпълзялото пред тях „странно нещо“ от земята. За забавление хвърлят камъни по птички и катерички и т.н. и т.н. защото не знаят, че така може да се убие. Тропат капризно с крак, хвърлят или чупят предмети, лъжат или крещят, високо плачат, само и само да се наложат изпълнение на тяхното желание.Те още не познават що е жестокост и защо трябва да уважават ума и мнението на другите около тях. По различни житейски причини израстват разглезени и/или като „галеничето в семейството“. Постепенно, ден след ден, „възрастните-деца“ ще се превърнат в егоисти, в арогантни и безскрупулни човешки същества. Някои от тях  намират утеха в различни затворени общества или в религии. Обаче, когато животът започне да им нанася удари, се превръщат в огорчени, злопаметни и двулични, като се стремят явно или тайно да си отмъщават. По-умните от тях изграждат пред света своя защитна маска, слугувайки на двуличието.

Независимо от всичко, той вярваше, че природата във всеки от нас влага по нещо свое и ще е прекрасно и без да се разглезват, то да бъде открито и подкрепяно у „възрастните-деца“. Така ще обогатяват света със своите творчески заложби. Защото те, съзнателно или неволно, се затварят да живуркат в душевна клетка, здраво залостена от тяхното чувство за безгрешност. В жилището на хора, изгубени в себе си...