7.06.2019 г., 15:23 ч.

Изгубеното злато 

  Проза » Разкази
1477 1 10
41 мин за четене
На петдесет мили западно от Сан Антонио, край малък огън седеше самотен ловец. Той току-що беше приключил вечерята си и сега блажено пушеше малката си глинена лула и замечтано наблюдаваше звездите.
Лятото вече си отиваше и човекът се радваше на суровата красота на този край. Само този, който е прекарал живота си по тези места, можеше да намери нещо красиво в това забравено от бога място. За живеещия на изток това беше само Far West - Далечният и див запад, за който се разказваха толкова кървави истории. Но за този самотен ловец „мрачните и кървави поля" бяха негов дом и той ги обичаше. Обичаше техните безкрайни равнини, обичаше високите им планини и снежни върхове, които му напомняха за далечната родина, обичаше големите реки и пенливи потоци, обичаше цялата обширна земя, простираща се на запад от великата и могъща Мисисипи...
Изведнъж човекът трепна. Заслуша се внимателно в нощните шумове. Стори му се чу чува изпращяването на счупена суха съчка. Тренираните му сетива можеха да различа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севделин Порчев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Стихии »

9 място

Предложения
: ??:??