Изживей ме!
Трябва да е любов... Трябва да е онова в огледалото на лунната нощ. Дори и пясъкът танцува по телата ни, вятърът запечатва целувките, огънят гони съмненията...
Ще ме изживееш като птица, като полъх от слънцето, като шепот от вярата. Искрите бавно рисуват ръцете ми по гърба ти. Гравират мен в живота ти и позволяват да чуеш небрежните стъпки и крясъка от обувките по облаците.
Ще се стека по теб, като приказка за щастието и ще те облея с косите си... Ще си за мен... Ти ли си?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
