Имало някога едно момче на име Владислав. Той  живеел с по-голямата си сестра от 11-годишен. Майка му и баща му катастрофирали и загубили живота си. Сестра му била на 18 и тъкмо щяла да кандидатства в университет. След трагедията нямало как, защото трябвало да се грижи за брат си. Тя работела на няколко места, почти нямала време да се прибере вкъщи и затова Влади  бил без почти никакъв контрол. Затова била виновна съдбата.

     Момчето било на 12 години  и се подвело по приятели да се дрогира. Харесало му и, щом сестра му  му давала пари, той  веднага ги харчел за цигари и наркотици. Когато Влади бил вече на 13, госпожата му забелязала нещо странно в поведението му и веднага викнала сестра му. Те разбрали, че се е пристрастил и започнали лечения. Тя давала пари, само и само да се излекува братчето й. Правела  го,  защото знаела, че майка им никога не би допуснала да се случи нещо такова.

     Влади се лекувал и лекувал, но щом излезнел от болницата, веднага започвал отново. Приятелите му го чакали пред вратата с поредната доза и той нямало как да откаже.

    Сестра му знаела, че като  малък обичал да рисува и й хрумнала идея. Сетила се, че ако зарисува отново, може да забрави за приятелите си и наркотиците. Тя купила четки и бои и ги оставила в стаята му. И зачакала...

   Минали няколко дни, преди той да посегне към материалите. Погледнал през прозореца и видял няколко деца, които играели на детската площадка. Взел четките и боите и ги нарисувал. Така започнали да го впечатляват най-различни неща. Лека полека се откъсвал от приятелите и дрогата и се връщал към предишния си живот.

    Един ден Влади поискал пари от сестра си, но тя се уплашила, че пак ще се върне към наркотиците. Започнала да го разпитва за какво са му. Тогава той я завел в стаята и й показал колко много картини е нарисувал. Искал парите, за да си купи бои - предишните му се свършили. Сестра му се зарадвала и веднага излезнали заедно и купили.

     А Влади рисувал ли, рисувал още и още картини...

     В един момент започнали да се чудят къде да ги слагат. На следващия ден сестра му отишла при госпожата и казала за успеха, който е постигнала. Помолила учителката да занесат някои от картините в училището, но тя имала по-добра идея - да направят изложба със всичките му картини. Поискали помощта на директора, за да направят изложбата в градската художествена галерия. Идеята им била да продадат картините и да помогнат на други деца да се излекуват.

   Организирали изложбата. В деня на откриването й приятелите на Влади стояли отсреща и гледали. А той бил много горд със своя успех и си мислел, че някога ще ги накара и те да спрат със наркотици. Много хора от града посетили изложбата и много картини били продадени.

     Един ден Влади наистина помогнал на приятелите си, а те много му благодарили. Разбрали, че изкуството помага. Те помогнали със организирането на следващите изложби. Влади отишъл да учи и станал известен художник. Продължавал да прави изложби, помогнал на сестра си да завърши образованието си и никога повече не искал да чуе за наркотици.