Не можах да се въздържа, когато почуствах онова чувство на осезаемост, което ме накара да го излея тук... може би ще го нарека излиянието на душата и няма да му слагам кавички, защото в реалния живот за мен не съществуват...

     И така, тази вечер видях толкова много красота в хората(случайни), които минаваха  покрай мен... Техните погледи търсиха нещо, което да ги разнообрази, да ги разведри... Разминавайки се с тях, усещах, че някой са ми познати, въпреки че не бяха...

     Други просто бяха уникални със своята визия и индивидуализъм. С тях установявах контакт с поглед, минавайки на близко разстояние усещах излъчването което се разнасяше,  като  парфюм...

     И, Господи, колко много исках да се запозная с всички тях, да поговорим и да излезем от матрицата наречена живот. Да говорим на общ език, да споделяме истината такава, каквато е...

     И разбрах, че истината е вечна константа, която има толкова много отенъци, че е невъзможно да я обхванеш цялата.

     Важното е само да знаеш, че във всеки един има малко от нея и за да я почувстваш минимално, трябва да я споделиш... Възможно е, нали?