Романтик (Христо Костов)
403 16192
5.08.2007 г., 20:06 ч.

Измамени 

  Проза
1099 0 24
3 мин за четене

Ема се разхождаше нервно из улиците. Имаше малко време до потеглянето на автобуса, но нея не я сдържаше на едно място. Пристигна буквално в последната минута, настани се удобно и въздъхна с облекчение, когато той потегли. Искаше час по-скоро да се махне от тук. Градът на големите мечти и надежди, градът на измамата и разбития живот.
Чакаше я дълго пътуване. За там, където щеше да бъде никоя и щеше да започне всичко отначало. С камъка в гърдите си вместо сърце.
Пътят я унесе. Ема наблюдаваше сменящите се пейзажи, докато не заспа. И не засънува своя живот...
„ Веселото, амбициозно момиче, душата на компанията. Така я наричаха всички. Момчетата бяха до един влюбени в нея, но тя не стигаше по-далеч от обикновените флиртове. Не и се сърдеха. Защото сърцето и принадлежеше на други. Дори и тя се учуди на себе си. Странно и се стори как може да обича с еднаква сила двама мъже. Срещна ги случайно, на различни места. Но и двамата по-различни от хората, с които общуваше постоянно.
Владо беше военен. Свикнал на по-различен живот, той видя в Ема шанс да открие красотата на живота. Тя се зае да му я покаже. Имаше един недостатък. Обичаше да разказва за своите завоевания и да ги сравнява. Нищо, ще го отучи.
Станислав или Стас, се движеше в средите на хората от изкуството. Имаше рекламна агенция, занимаваше се с конкурси и всякакви други подобни. С него се запозна връщайки се от среща с Владо. Сблъскаха се на входа на някакъв бутик. Той и се извини и като че на шега и предложи да я почерпи питие. Прие, без да се замисли. Интилигентен, общителен, забавен. Забрави дори, че бързаше. Какво пък, прането и чистенето щяха да почакат за утре. Сепна се от иззвъняването на телефона. Издирваха я приятелите и учудени от закъснението за обещаната среща. Излъга ги за пръв път. Стас се усмихна загадъчно и я покани на вечеря. Отново прие... без замисляне. Беше като обсебена от него.
Така се започна всичко. Не се чувстваше гузна, че мами и двамата. Напротив, чувстваше се отлично. И все повече затъваше в напиращите чувства в себе си. Двама коренно различни мъже и двама даващи и всичко. Ема живееше в своя красив унес. Месеците си вървяха. Но и ставаше все по-трудно да се вижда и с двамата.
Един ден тя реши да им признае всичко. Без да се обади, отиде при Владо. Имаше ключ от къщата му. Влезе и го потърси. Намери го...
Правеше секс със някаква силиконова мацка, омазан с червило по гърдите и надолу от целувките и.
Избяга и с едно такси отиде при Стас.Опита се да отключи, но отвътре имаше ключ. Позвъни на вратата на апартамента и щом той и отвори, тя влетя  ревяща вътре...
-  Кой е, скъпи? – се чу мъжки глас от хола.
Ема погледна неразбиращо. После се хвана за главата и напусна апартамента.
Светът се сгромоляса. Разбра, че това е краят на нейната приказка.
- Извинете, не ви ли е добре? – я попита млада жена, седнала до нея – Аз си помислих така, защото плакахте насън.
„Кога ли е седнала до мен? И къде? Навярно се е преместила.”
Жената не спираше да бъбри и я хвана за ръката. Стисна я сякаш за поздрав и я погали с пръсти.
-  Видях билета ви. Оказва се, че пътуваме за един и същи град. По работа ли? Искате ли да си вземем заедно квартира. Казвам се Ива.
Ема кимна с глава, но не издърпа ръката си от ръката на Ива. Усети странна топлина. И приятното усещане от допира на другата ръка, когато Ива избърса сълзите и.
В автобуса беше тъмно и никой не видя това. Две жени пътуваха към своето ново начало.

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??