27.02.2008 г., 20:15

Измяната

962 0 1
1 мин за четене

Измяната

Тази история започва така: едно най-обикновено момиче си харесва момче, но то си пада по друга...
Момичето е отчаяно, загубило е любовта си, но среща надежда в този студен свят в лицето на това момче. След известно време момчето проявява интерес към нея. Но сърцето на момичето е объркано...
Казват, че за да постигнеш целта си, трябва да се бориш за нея... Това и направи... но дали е така?
Преди време попаднала на грешен човек и се увлякла... но ето цената за своето увлечение - ужасно отчание и мъка...
Но срещнала някой, някой, който я привлякъл... Дори и тя не знаела с какво, но когато той бил до нея, сърцето й биело лудо и щяло да се пръсне... Той не бил холивудска звезда, но с нещо той я тласкал към себе си... И въпреки всичко той й говорел за другата. Сърцето й се късало, когато той споменял името й, когато й разказвал как я гледал... Душата й крещяла, но викът й секвал в гърдите й, щом понечила да сподели какво й е. И странното е, че в един момент това момче отново отправило внимание към това момиче. Неосъзнавайки и под замъглеността на съзнанието й, тя се хвърляла в прегръдките му всеки път, щом той разперил ръце. Душата й летяла, щом била при него... Докато се прегръщали, той й говорел красиви слова, а това разтапяло сърцето й...
Но в един миг, както в самото начало, той забравил, че тя съществува и захвърлил... Захвърлил я като стара опаковка...

 

П.п. Това е  първата ми творба и базирана на лични преживявания и емоции.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • лошо преживяване наистина... но в сблъсъка с негативите в живота, човек кове характера си и става по-силен...Поздрав!

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...