Изтика страха си някъде назад, много назад, където тия крастави кучета не ще могат да го подушат. Ако усетят слабост ще нападнат, ще го разкъсат, ще го погълнат.
Въздъхна тежко и тръгна напред. В едната си ръка държеше оръжие, другата смело стисна в юмрук. Очаквайки да нападне, тълпата ядно го следеше как бавно напредва по тясната пътека.
Много време му отне да се добере до входа. Погледна назад — изучаваха го свирепо, но вече бе твърде късно. От дясната му страна изникна пазач… О, как ги мразеше тези същества! Безпощадни, безпринципни и безсъвестни гадове, които често навещаваха нощните му кошмари. Пазачите, също както и гъмжилото отвън, щяха да настъпят светкавично, ако узнаят за обзелия го ужас. Ала ненапразно дълго се готви за трудния ден — лицето му застина в каменна маска.
Ето го! Порталът за другото измерение. Знаеше, че това е едва първият свят, който щеше да премине, но се зарадва на своята малка победа. Застана пред тясната пролука и извади меча си. Минутите се затътриха едва ...