Катрин се поразмърда несигурно, ръцете ми нежно я притискаха.
- Пит, искаш ли...
- Няма значение какво е, но искам...
И двойния спален чувал отново оживя, шаваше и се пукаше по шевовите.
Виждах вече онези наранени свивки, но от друг ъгъл, галех възбудено вътрешната страна на бедрата й, които до преди дни възприемах само като анатомична даденост.
- Благодаря ти Катрин - шепнех в ушенцето й
- И аз ти благодаря Пит.
Стегнахме раниците си, погледнахме към слънцето и поехме по следваата деситинация. Като винаги я оставях да върви с няколко крачки отпред, един вид тя да диктува темпото, а не да подтичва след мен. Поспря за миг, протегна дясната си ръка.
- Пит, ела, искам да вървим двамата един до друг.
Хванах протегнатата ръка, стиснах я здраво.
Застигнахме групичка шест човека, поздравихме ги. Ходом те ни информираха, че след 10 километра имало бивак и да нощуваме заедно. Бях на път да се съглася, но скрито подръпване на ръката ми ме разколеба.
- Благодарим ви - през смях рече Катрин - Имам ...