Изповед или "празните мисли на един празен поет"

 

Ще взема да пропиша и аз. Като гледам напоследък как всички расли-недорасли поети са се развихрили май че и аз почвам да си мисля че съм преродения Шекспир нищо че силата ми стига до „Кръстъо Пишурката на баба ми на хурката"-че за какво толкова много хора си вадят хляба с ПР и маркетинг ако не могат от бездарен поет като мен да направят поредната модна сензация, а може и да стане модерно да се пише в стил нещо средно между „хайку", „байку" и „зайку"- така че и най ерудирания читател да не може да разбере нищо -ами нали в крайна сметка той е читател а не поет-като не му харесва да вземе да пише и той.

Определено липсата на дарба не ме плаши,че кога талантливите са успявали а  на бездарните липсата на талант им е пречела пък и нали и в самата библия пише-„чукай и ще ти се отвори", „искай и ще ти се даде" а защо не „пиши и ще те четат".

А и какво да се плашим от разни обвинения в плагиатство-то нали нищо ново не е измислено под слънцето а и защо е нужно отново да откриваме топлата вода и изобретяваме велосипеда като има толкова много свършени-недовършени произведения на класиците-вземи перото и започвай- нали всичко е само "думи, думи, думи" а за разлика от датския принц ние не сме меланхолици по природа а енергични изпълнени с ентусиазъм натури -  търсещи позитивното начало във всяко едно нещо колкото и да го няма.
А в крайна сметка ако никой нищо не разбере от нашите ултра-гениални и феноменални произведения винаги може да се обърнем към източната философия и западния емпириокритицизъм за да забъркаме един незабравим духовен коктейл „Молотов"  а  пък който има смелост нека да изкрещи че царят е гол и после  да ходи да  доказва пред свободните, „демократични-оптимистични" медии че творците не могат без читатели, като че някой ги пита читателите какво искат и какво не искат да четат-в края на краищата те възрастни индивиди ли са или деца които не могат да контролират емоциите си.
Така че нека винаги писателите се придържаме в работата си към вечния принцип на Мечо Пух „Колкото повече-толкова повече"  а пък на който почитател са му слаби нервите да гледа телевизия-със сигурност след няколко часа ще се превърне в наш непоколебим фен защото не само ще вижда но и ще чува, не само ще чува но и ще вижда и  накрая ще вземе и да повярва -така че вече ще е готов за среща с великите творци на още по-великите им предшественици