Започна да се мръква. Студено е, вятърът хапе месата ми. В началото бях раздразнен и обиден, а сетне въздуха ми се услади и седнах на една пейка. Едно куче от близкия двор почна да ме лае. Напсувах го.

    Минаваха вече четири минути - четири проклети минути. Срещу мен на около 20 метра имаше стар кладенец.

    Нелепи глупости - бит, сажди, работа, пари, прекъсната дрямка, ласки от задължение. Бавна смърт. Трудности, в които всеки хапе другия, за да се насити.

    Познат мирис?! Ашуре, поръсано с канела и пожълтял тутманик. Смях и мазнина по ръцете.          Преди - закъснение от 40 минути, но радост че е тук, а сега раздразнение от 4 проклети минути! Напсувах се наум.

    Станах и запалих вита цигара. Приближих се до кладенеца. Кирпича по него - сух и се рони...Вътре няма вода, а сухи листа и дребни камъни. Изкашлих се няколко пъти. Проклета суха кашлица! Няма вода ни в гърлото ми, така поне се чувствам, нито в кладенеца. Изсъхнал кладенец. Проклета суха кашлица! Ето я! Тя идва, вятърът хапе месата ни, цигарата свърши. Тръгнахме под ръка. Вече ми е все едно. Като изсъхнал кладенец...