Срамувам се от самата себе си. Защото през цялото време обичах неподходящите хора, докато трябваше да обичам теб. Съжалявам, че те пренебрегвах, подценявах, обиждах... Съжалявам, че не ти давах това, което заслужаваш и че страда толкова много. Съжалявам, че те карах да търсиш удобрението на хора, които дори не харесваш. Съжалявам, че те накарах да вярваш, че не си красива... Обичах толкова много хора, давах им всичко от себе си и накрая оставах празна. Съжалявам за среднощните ни разговори и че ти казвах, че в теб е вината. Никога не е била в теб. Съжалявам, че те обиждах за неща, които не можеш да промениш. Ти си структурата, която не ми дава да се разпадна, която ми позволява да ставам всяка сутрин и да живея. Не си перфектна, но всичко е наред, не трябва да бъдеш. Ти си страхотна за мен. Умна, забавна, добра. Възхищавам се колкото състрадателна си и как искаш всички около теб да са щастливи. Как си готова да помогнеш на някого без да се замислиш. Как се усмихваш на непознати, за да осветиш поне малко деня им. Колко амбициозна и целеустремена си. Аз те обичам, ти си моят дом и моят най-добър приятел. Съжалявам, че те мъчих през нощта с всички тези мисли „какво щеше да стане, ако...“. Това е най-безсмисленото страдание, което някой може да си причини. Повече няма да си мисля какво щеше да стане, ако се бяхме целунали с онова момче и ако бях избрала него. Повече няма да си мисля какво щеше да стане, ако бях изчакала, знаеш за кое... Ако не бях казала онези неща, знаеш кои... Знам, че щеше да реагираш различно, ако знаеше какво ще се случи, но никога няма да разбереш. Пък и няма гаранция, че нещата щяха да се развият по-добре. И знам, че във всеки един момент ти правиш най-доброто, на което си способна. Това, което мислиш за правилно в този момент. Не можеш да тръгнеш едновременно в няколкото посоки. Обещавам да оставя миналото в миналото. И да гледам само напред. И да те обичам. Съжалявам, че ми отне толкова много време да го осъзная.

Публикувам това в сайта, защото се надявам поне един човек да се замисли и да не бъде толкова строг и критичен към себе си. Другите хора са достатъчно строги към нас. Толкова време ходим на училище, на университети, цял живот учим, а никой не ни е научил на най-важното – да обичаме себе си.