5.05.2010 г., 13:04 ч.

Извозено село 

  Проза » Разкази
1011 0 4
11 мин за четене
Стайко се размърда, почеса се по носа и захлупи с възглавницата главата си. Искаше му се още малко да поспи, но откъм поляната, що се разстилаше под прозореца, песента на разните хлопки, примесена с шовъркането на юрдечки и мисирки, го разбуди и сега не му даваше мира. Помъчи се да заспи отново и като не сполучи, ядосано отметна завивките и седна на кревата. Усети мириса на варено козе мляко. Майка му пак бе станала първа и не само беше издоила, но и млякото бе успяла да свари. Момъкът нахлузи набързо работните си дрехи и влезе в готварницата.
- Добро утро, мале! - усмихна се той. - Пак не смогнах преди тебе да стана, пак си ме изпреварила.
- Дал Бог добро, сине! Цяло село вече е при газката. Людете от тъмно на опашка са се наредили и за да се повозят, всичките искат за товарачи да се пишат, а ти - ужким си председател на ТКЗС-то, пък още спиш! - сгълча го старата жена.
- Хитър съм си аз, мале - на тебе съм се метнал и зная как да се оправя! - доволно се засмя Стайко, сетне се разполож ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??