Извозено село
9 min reading
Стайко се размърда, почеса се по носа и захлупи с възглавницата главата си. Искаше му се още малко да поспи, но откъм поляната, що се разстилаше под прозореца, песента на разните хлопки, примесена с шовъркането на юрдечки и мисирки, го разбуди и сега не му даваше мира. Помъчи се да заспи отново и като не сполучи, ядосано отметна завивките и седна на кревата. Усети мириса на варено козе мляко. Майка му пак бе станала първа и не само беше издоила, но и млякото бе успяла да свари. Момъкът нахлузи набързо работните си дрехи и влезе в готварницата.
- Добро утро, мале! - усмихна се той. - Пак не смогнах преди тебе да стана, пак си ме изпреварила. - Дал Бог добро, сине! Цяло село вече е при газката. Людете от тъмно на опашка са се наредили и за да се повозят, всичките искат за товарачи да се пишат, а ти - ужким си председател на ТКЗС-то, пък още спиш! - сгълча го старата жена. - Хитър съм си аз, мале - на тебе съм се метнал и зная как да се оправя! - доволно се засмя Стайко, сетне се разположи край софрата, надроби си хлебец в една паница с мляко и засърба. Свърши, обърса устата си с ръкав и рече на майка си, че отива при газката ред да въвежда. На мегдана, на който помодерному, селяните бяха започнали да казват площад, той завари голяма олелия. Шофьорчето - бай Гоче, не смогваше в кабината на камиона да влезе, щото целокупното население се беше насъбрало, с надежда да разгледа чудното съветско возило - да се качи в него и ако има късмет, дори да врътне кормилото и да бибне с бибитката. Дървената каросерия, аха, аха, да се пропука под натиска на любопитните люде, що се бяха накачорили в нея и викаха с колкото им глас държи, че искат да се повозят. Стайко не си поплюваше - изтъпани се баш пред кабината и изсвири няколко пъти между зъби. Ама пак не можа да надмогне гълчавицата и бибиткането, та му се наложи да изпляска с вдигнати ръце и да извика, че общо събрание на ТКЗС-то свиква. След като затрети съобщението си, най-после шумотевицата поутихна, а народът поосвободи пространството покрай камиона и се заоттегля към читалищния салон. Така Стайко издебна да се поизпразни кабината, та и той най-подир успя да се качи в нея, да врътне кормилото и да натисне бибитката. Ей, че техника, ей, че чудо! Докато да разгледа по-подробно возилото и да се сети към салона да тръгне, той се препълни. Наложи се нашият човек с лакти да си пробива път към трибуната. Протоколчицата - леля Вида, бе успяла навреме да заеме мястото си и сега, въоръжена с химически молив, беше готова да записва съдбовните решения. Най-после, запотен, но ентусиазиран, Стайко зае председателското място. - Другари и другарки, - рече той - събрали сме се, за да определим кой и как ще ползва подаръка, направен ни от съветските братя-върхът на техническото майсторство, газката, произведена от сръчните руски ръце. Аз предлагам на шофьорчето - бай Гоче, да плащаме по един и половина трудовак за ден каране, защото все пак някаква работа върши, макар и да се вози безплатно, а на товарачите, които и без това намазват, защото по цял ден друг ги вози, да не плащаме. Има ли друго предложение? - Има, има! - провикна се кака Нена, която бе толкоз устата и оправна, че и благоверния си под чехъл държеше.- Мъжортиите като се накачорят в газката и ние - женурята, не можем до нея да припарим, затуй нека да се сменят товарачите - на единия ден мъже да се возят, а на другия - жени и който вече е минал по реда си, да си трае, дорде цяло село се изреди. Предложението на кака Нена се прие единодушно, защото жените в салона по брой поне три пъти надвишаваха мъжете. Леля Вида, ухилена до уши, най-официално протоколира и това решение на общото събрание. - Другари и другарки, а сега да пристъпим към втора точка от дневния ред - създаване на кооперативен птичарник. Аз мисля, че трябва да заградим с мрежа Баювата нива, дето е в края на селото и всяко домакинство да даде по десет от своите пернати - без значение дали кокошки, петли или пилета. За отглеждането им, както и за събирането и предаването на яйцата ще отговарят леля Морфа и бай Деньо. Съгласни ли сте? - делово продължи да води заседанието председателят на ТКЗС-то. Всички гласуваха като един и протоколчицата набързо записа и това решение. - Достигнахме до трета точка от дневния ред: обсъждане как да създадем кооперативен рибарник - нашият Стайко бодро постави следващия наболял проблем. - Фасулска работа е това - важно рече Таньо Умнягата.
- Още утре свободното население, дето няма да се вози на камиона, да излезе в дола, що е под реката и да копае, както аз ще нареждам! След туй канал от реката до дола ще прокараме, че трапа да напълним, а сетне ще го зарибим! - А в какво ще прекараме малките шаранчета от рибовъдника до рибарника? - не се стърпя да попита кака Нена, щото на мъже вяра може ли да се има, че ще се сетят и за това. - Ами в буретата, останали ни в наследство от капиталистическия Селкооп, в които маслини слагаха чорбаджи Данчо и съдружниците му. Те са големи, здрави и вода не пропускат - бързо рече Стайко и победоносно изгледа и Таньо Умнягата, и кака Нена Всезнаещата. Председател на ТКЗС е той, а не ти е някой баламурник, та да знаят оттук нататък с кого си имат работа! Кака Вида най-съвестно, дума по дума протоколира и последните решения на общото събрание и Стайко разпусна людете. Не беше изминала и седмица, а ето че работливите кооператори вече бяха успели до селото птичарник да направят. Заградиха те около един декар място с мрежа, опъната на колове, направиха хранилки и поилки, сковаха и акациеви пръти, така че върху тях птиците да могат да кацат, а сетне напълниха творението си с всякакви кокошки, петли и пилета - от домакинство по десет бройки. Работата по рибарника също напредваше. Не мина и месец и не само трапът, но и каналът от реката до него бе прокопан. Предстоеше най-важното – зарибяването. Но непредвидени обстоятелства покрай птичарника малко позабавиха темповете на напредъка. Пустите му пернати, нали бяха събрани от различни дворове, още като се видяха и взеха да се изпотрепват от бой, а соколите това и чакаха - мине не мине, те се спускаха внезапно и отмъкваха по някоя птица. Трябваше пак спешно да се свиква събрание на ТКЗС-то, че да се вземе решение за въоръжаване на бай Деньо - човечецът без пушка не можеше да се справи с нахалните догани. Ама додето да найдат единствената грамотна - леля Вида, протоколчицата, що в града на гости при дечурлигата си бе заминала, в кокошарника и едно пиле не остана. “Дано барем с рибарника да успеят текезесарите” - вечер тайно се молеше Стайковата майка. Поне товарачите на газката засега бяха доволни - с бодра песен на уста се качваха на камиона и с още по-бойка слизаха. Макар и един трудоден да не им начисляваха, те бяха благодарни, че имаха късмет да се повозят на туй съветско чудо на техниката. Три дни след като соколите отмъкнаха и последното пиле, Стайко взе да се поуспокоява и ето че пак се реши на смели действия. Председател на ТКЗС-то бе той, а не лукова глава! Помогна да се натоварят буретата от маслини на газката и седна в кабината при шофьорчето - лично искаше да си свърши този път работата, а не на други да разчита. След няколко часа бяха вече до рибовъдника. Работниците набързо приготвиха буретата - напълниха ги със сладка речна вода и с малки шаранчета и нашите хора скоро поеха по обратния път. Преди залез слънце стигнаха рибарника и заедно с насъбралите се кооператори погледнаха в първото буре. -Я вижте, та тия рибки са навирили коремите! - зловещо се провикна кака Нена и здраво улови за вратовете Стайко и бай Гоче. Брей, яко женище бе туй! Така ги стискаше, че те взеха да изпулват очи и ако не беше Таньо Умнягата, скоро и на двамата щеше да им свърши животецът. -Не бързай, Нено, а дай първом да изсипем рибките в рибарника, пък да поизчакаме - може и да се посъживят на широкото - каза Таньо и когато в следващия миг Нена пусна нашите герои, той им рече да бягат колкото им държат краката и да се крият, където им видят очите. Стайко и бай Гоче дори не го доизслушаха, щото и сами се бяха сетили какво да правят - та колчем Председател на ТКЗС и шофьор са, а не будали люде. Все пак изсипаха буретата в рибарника, ама след туй водата му само дето се белна от изпружени рибешки коремчета, а на другия ден вече започна да се вмирисва. Таньо Умнягата спокойно разясни на всички защо тъй се е получило. От ясна по-ясна била работата - в буретата преди това държали солена саламура, заради маслините и затуй те не ставали за сладководни риби, а само за морски. -Ами като знаеш, защо си мълча на събранието, бе умник! - скастри го кака Нена и понечи да го доближи, но Таньо се изплъзна току пред юмрука й и побягна към дома си. Е, с някои мероприятия не сполучиха кооператорите, ама пък с други се прочуха - товарачите цяла година се возиха безплатно на газката и нито един трудоден не им начислиха, но по-доволни от тях нямаше и песента не слизаше от устата им докато имаха от миналогодишната зимнина. Като я изядоха вече друга песен запяха, но какво стана после не може в един нищо и никакъв разказ да се опише - то сетнешните събития са си за цял роман. Речник: Трудовак-употребено в смисъл на отбелязване с вертикална чертичка срещу съответното име на човека на това, че му се дължи натурално заплащане за ден работа.
© Росица Танчева All rights reserved.
