3.07.2007 г., 14:14

Желание

1.2K 0 5
2 мин за четене

- Не мисля, че добре си обмислил желанието си. Ако изпълня това, което искаш, ще се изненадаш от последиците.

- Така ли? Аз съм този, който желае, а ти си изпълнителят на желания. Нещата са прости, а ти  ги усложняваш. Затова повтарям: моето желание е да притежавам абсолютно знание. Искам когато възникне у мен въпрос, да мога в същия момент да си дам отговор. Категоричен, непоколебим, лишен от съмнения.

- Чувал ли си за туморът на знанието? Мисля, че не си чувал. Иначе щеше да стоиш далеч от едно такова желание.

- Виждам, че едва ли си този, за когото се представяш. Вместо изпълнение на желания, ти ми поднасяш думички. Какъв е този тумор?

- Знанието е сграда, тя може да бъде крепост, а може да бъде и сламена колиба.

- Да, но аз си я представям като дворец. Или по-добре, знанието, което искам от теб, трябва да бъде хазна. Точно така, един дворец превърнат в хазна.

- Знанието може да бъде и дворец, превърнат в хазна, но няма никакво значение как изглежда знанието.

- Затова искам да е хазна, дай ми знание с безкрайно съдържание.

- Също не е от значение и съдържанието на едно знание.

- Я виж ти? А кое тогава е от значение? Може би неспособността ти да изпълняваш някои желания?

- Едно знание има лице, има и сърце, но не те са важни. Важен е туморът на знанието.

- Ето пак! Май не разбираш, аз не желая тумор, искам абсолютно знание.

- Всеки въпрос съдържа в себе си тайнство, всеки отговор е ключ към това тайнство.

- Дай ми този ключ!

- Отговорът, особено верният отговор, е винаги ефикасен ключ за тайнството на въпроса. Но ефикасността на този ключ е, че не разбулва тайнството, а го заключва повторно.

- Изпълнителю на желания, отговорите са ключове, а не катинари. Дай ми моето абсолютно знание.

- Ключът, който искаш е туморът на знанието. Както и да превърташ ключът на своето знание, той заключва.

- Това не може да бъде вярно!

- Знанието е сграда, която може да е крепост, но може и да е сламена колиба. Туморът на знанието е способността да разрушиш тази сграда. И сега ще изпълня желанието ти да притежаваш своето абсолютно знание. Ще трябва да те обдаря с туморът на знанието.

- Но аз не го искам!

- Знам, но ти точно това пожела…

         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едуард Кехецикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен същинската вреда е в онова желание-за-знание, което иска да присвои знанието, все едно е вещ (инструмент), все едно с него се служи, както се служи с чук. Това желание е тумор, който разяжда човек отвътре.

    Да вземем пример от пепеляшка, тя иска от феята, но иска и получава с мяра. Но има хора, които не се прибират, щом чуят звъна на дванадесетия час. И каляските бързо се превръщат в най-ужасните тикви.

  • "Няма по естествен стремеж от стремежа към знание!"
    За съжаление не ни е дадено абсолютното знание,защото ако днешният човек знаеше всичко,то той щеше да използва това си умение да вреди на другите...,вместо да използва наученото за добри дела.
  • Отговорите са опасно нещо. И то не защото ще ни кажат непознати и може би страшни неща, а защото ни пристрастяват към разбирането, че вече-знаем. Най-често да отключиш вратата към една стая е да се заключиш за тайнството на тая стая.

    Чак в мноооого напреднал стадий не съм, въпреки някои метастази. Благодаря!
  • Трябва да си в моооого напреднал стадии, за да напишеш това.
    Благодаря, Чезале.Поздрав и 6!
  • Хубаво написано. Съгласна съм с това, че за знанието е необходим ефикасен ключ, но че с намирането на отговора, тайнството не се разбулва, а се заключва повторно!

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...