В коридора ме присрещна копелата с химикал и лист в ръка

- За телефонния номер, Петър....- смотулеви тя

- Вярно, щях да забравя - разсмяй се - Ако кирията не се обади, обади се ти, няма да сгрешиш...

Пристигнах при Соня, милата тя ме чакаше с трепета на налюбена гимназистка...

Предадох й разговора,.. и след кратко мълчание

- Тя ще ти се обади, такъв е подходът й към хората, да изглежда твърда, горда, и че всичко се върти около нея - засмя се Соня - Ама ти нали си имаш работа, все ти е тази нали...

- Соня, само заради теб не си тръгнах веднага,.. не го разбирам, каниш някого на рандеву,... не ти искам кафето, но би следвало да бъдеш по-радушна с него, поне го покани да седне...

С разходката ни на другия ден сякаш забравихме за Ефи,...наблюдавахме преминавашите морски съдове през провлака, седнали в кафето на самият бряг...

- Петро, ела в къщи да те запозная с дещата - ми съобщи леденият глас  на госпожа Ефи.

Децата, слабички момченца, расли под зоркия поглед на баба си, расли на балкона както казвахме в България...Оградени с ребуси, кубчета, домино,.. незглобени макетчета на корабчета и самолетчета...

Тези деца имаха нужда от движение, от спортуване, а не само от учение,.. имаха нужда от мъж около себе си. С разрешението на баба им ги водех на тренировки по футбол, да плуват, после баскетбол.... Решавах с тях задачи по математика или сглобявахме макетите,... играехме импровизиран театър  от някоя книжка с дървени мечове и картонени щитове...децата сякаш се промениха, станаха още по-жизнени, поруменяха...

              И след две седмици изпратих  лейди  Соня на летището...

Беше ми чоглаво,... една добра приятелка си замина...Поне й пожелах щастие от цялото си сърце и да не се разсейва в отношенията си с Уйлямс, да бъде търпелива и обичлива...

              Скоро новата ми работа ме увлече...

Обикновенно 5-10 минути преди определеното време бях паркирал  пред вратата, правех дежурната обиколка по алеята из двора,... посрещах децата,...30 минути до Училището,.. показвах пропуска на дежурния и децата се смесваха с другите ученици...След занятие аз ги чаках, не се оставях те да ме чакат и да се притесняват. ..Стегнат в костюм, риза , вратовръзка, винаги приветлив и усмихнат към децата,..., дали всявах известно уважение у персонала или другите посрещачи.

Там видях и се запознахме с Мишел, французойка, придружаваща две момиченца....

Поздравявахме се сутрин и след обяд с лека усмивка и се поглеждахме любопитно...

Скоро забелязах, че момчетата общуват с тези момиченца,... смеят се, подскачат по детски,... или си съобщават нещо тайно на ушенце....Тайно от госпожа бабата , децата играеха заедно по час-два

в парка,...ние с Мишел бъбрихме философдки върху нещата от живота, като не ги изпускахме от очи.Понякога купувах сладолед на клечка,... смеехме се с децата гризейки от сладоледа...

Мишел, избрала тази работа по някаква програма, пишела дисертация по училищна и семейна психология и решила да научи по-вече за древна Елада, култура, бит, ....

             А кирия Ефи, вместо да ме гледа да се шляя с децата в събота, все ще измисли нещо

- Петро, утре с копелата трябва да идете на вилата,... тя ще почисти, а ти оправи двора, градината,.. разбира се ще ти платя 5 часа по 12 евро, 60 евро...Тръгнете в 7 и 30 сутринта и да сте навреме тук

Кимнах мълчаливо с глава,.. Така е като се дадеш под наем, експлоатацията е пълна.

- Приоритетно ми е да се окоси тревата вън и вътре,, виж дърветата, искат поливане, едната от вратите се нуждае от ремонт - не спираше да намила бъра-бъра, дъра-бъра...

Мдааа, трябва ми бележник да си записвам, толкова много задачи, кой ще ги замопни...

Пътувахме мълчаливо с копелата Таня,.. инструментите подрънкваха в комбито...

Градината, лисици да въдиш в нея, трева, клони,.. занемарено всичко,... пак на мен ли този късмет

Копелата Таня, потъна някъде из вилата,... вила, като селско училище, както се шегувахме едно време,...то, не само да го построиш, а иска и поддържане,.. е, ами ние за какво сме.

              Нагласих косачката и започнах. Периферното ми зрение засече нещо неподвижно до този момент да се движи,.. Ех, богата госпожо, ама за това си богата защото си стисната,.. Тейлър и Форд , много преди теб са измислили потосмукачната система, ако знаеш кои са тези де.

Можеш ли да работиш непрекъснато 5-6 часа под наблюдение,.. ама ти къде си тръгмала ма, да се мериш с българина, ще те изпързалям до две...Направих няколко откоса, окосеното грейна ...

гледах изпод око камерата... хоп видео сянка... Хвърлих едно желязо - секач, напред в тревата... Спрях от страни, обърнах косачката, взех да разглеждам желязото,... после режещите ножове,.. после прибрах косачката и желязото...

Направих няколко номера и с поливната вода,... все пак не съм за един ден и трябва да се щадя...

Пътувахме отново мълчаливо към къщи,... копелата Таня, ту ме погледне, ту зяпа през  отвореното стъкло,.. ръцете й нервни , не можеха да си намерят място, ту по колената, ту оправяше някоя гънка по омачканите си джинси,,,

- Петро, бладодаря ти, че не дойде горе да ме притесняваш докато чистех,.. всичко се следа  и слуша,...Ако трябва да бъда честна, очаквах да дойдеш,.. Благодаря ти

Погледнах я с насмешка, уж не искала пък очаквала,.. жени, иди ги разбери

Така ли, чакай да ти покажа тогава, натиснах спирачки и спрях на някакъв паркинг

- Ха сега да те видя, тук няма видеонаблюдение...- казах с насмешка - Сваляй панталоните и блузата,... сега имаме по-вече време и нямаме друга работа...

Погледна ме с оня неразбираш поглед на изненада или на очакване,..поразмърда се на седалката...

Трябва ли да рискувам работата ни и доверието на тази която ме препоръча,...не правех ли всичко това като за някой цирк,... или и аз се готвя да пиша десертация...Погледнах я,..сега ще изпаря нерешителността й,.. Присегнах се, погалих лицето и, пощипнах бузките,...прекарах длан по вътрешната страна на бедрото й...

- Танче, не забравях, че винаги можеш да разчиташ на мен ...-  със сериозна нотка й казах

- Благодаря ти , Петро...

             Когато ми плащаше, докладвах какво се бе случило с машината,..и трябва да се ходи на вилата постоянно...

- Да Петро, добра работа си свършил - отрони тя, сякаш е била там

- Довечера ще поправя машината и утре да продължа - предложих - Вече знам пътя до там

- Мдаа, тъкмо мислех с децата утре да сме там...

Минах през тревите, уж за провверка за друго желязо, нагласих косачката, децата се струпаха около мен,... накратко им обясних какво за какво служи,...

- Хайде, сега е ваш ред да косите,.. един по един правите откос,... после другия

Децата заподскачаха радостно,.. и играта започна

Вървях зад косачката, направлявах движението и газта,..после същото и след другия,... и работата в игра и смехории приключи...

                Колко ли време учиха, та приучиха учениците,...някаква ваканция

- Петро, искам да идем с децата, някъде в гора, в планина - бе  предложила госпожа Ефи - Над Ливадия, подходящо ли е, ...дават вили под наем, моя позната ме информира

- Да, госпожо, времето е подходящо и тъкмо децата ще се пробват дали са готови за бойскаути...

Притигнахме във вилното селище

- Ако не сте уморени от пътя, да направим първият излет,.. Имаме един час време за екипировка ...

Приготвих си бързо раницата, бутилки вода за всички, по два кроасана, аспирин, алергозан,... мини аптечката, резервна риза...чорапи...

Дойдоха децата  с малки ранички, шапки, ризи с дълъг ръкав, дълги панталони, маратонки..

Векичествено слезе и кирия Ефи,... разгърдена с шарена блуза с къс ръкав, прическа, грим, червило,... 3/4 панталони, къси чорапки,...ами къде ти е раничката , нали за всеки бях приготвил раничка с най-необходимото... Децата се спогледаха

- Кирия Елефтерия,.. бабо, ти така в гората,.. ами има бубулечки, оси, пчели или стършели,.. а ти с цветна блуза с къси ръкави и деколте,... само теб чакат

Тя се озърна като за помощ

- Но така ми е удобно...- въздъхна тя

- Прави са момчетата,... в гората има разни насекоми, трябва да се пазите...Ето сложете тази моя риза с дълъг ръкав, тениска,...преоблечете се,.. и без ,.. така де, ще ви е по-удобно, в гората никай няма да забележи липсата му...Вземете си и раничката, аз съм я заредил...

Тръгнахме по маркираната пътека....Тя изостана няколко метра, горката , кога е видяла такъв зор

- Дайте си ръката, ето така,.. аз ще ви тегля по трудните места,...

Спряхме до поточе за кратка почивка...Госпожата готова да гребне с шепи да пие вода...

- Не, бабо,...- изкряка едното от момчетата - Петро каза, вода не се пие от непознат водоизточник, докато не се превари,има микроби, а това е опасно... Ето, аз имам вода.

Гледай ги хлапетата, до тук имат пълна шестица, усвоили са всичко казано от мен....

Събирахме камъчета, хвърляхме ги да цопват из водата или правехме жабки...и обратният път мина весело, вече раничките не тежаха толкова

               След вечерята, от умората ли, от впечатленията ли, или хладът повяващ навън, настанихме се по леглата в стаите си  и се унесохме в сладък сън....

следва продължение

-