5.06.2022 г., 7:59 ч.

 Женско царство...9 

  Проза » Разкази, Други
596 0 4
Произведение от няколко части « към първа част
7 мин за четене

           Бях вече на улицата...

           Кое ми загорча повече, думите на Ефи,... или на  копелата Танче...

Поне с децата да се бях видял,... за времето с мене какви големи и здрави деца станаха...

Нещо ми прищрака...

Познат сценарий, същото както с Мишел,.. добър си докато си им полезен, плащат с мисълта дали не давам повече,.. и двамата печелим билети,.. аз водя с 50 евро за сладолед,.. срещу нейните 10 за кафе... Засмях се непринудено, по детски...видях оставена празна кутия с храна за котки, и забих й един шут...Такъв е животът може би, все едно да ритнеш празна консервена кутияв,.. дрън, дрън...дрън,... и отмине докато се усетиш.

Вкъщи Мишел се полюшкваше на пейката-люлка, пийваше фрапе

- О,мъченико,.. сядай да ти направя фрапе и разказвай... И какво стискаш толкова в лявата си ръка,.. плик с грамота ли...

- Не е грамота,... плик с препоръка за работа... ето с това водя засега пред теб, ти нямаш такава ...

Ще я четеш ли колко съм добър или да й драснем клечка кибрит в барбекюто - смеех се аз

- О не,..никакво горене, ще я приложа към изследванетото си, като принос в науката - смееше се и тя

Сега вече имахме две седмици, време отдадено на самите нас,.. и може би забравихме за миналите лошотии...

           Натоварих чантите й в колата,...и тръгнахме за летището...

Тъга и в жестовете й, тъга и в очите й...Стояхме прегърната в залата,.. мълчахме,.. никой не смееше да наруши тишината...Тя набра кураж, погледна ме с големите си очи и тихичко промълви

- Довиждане приятелю мой... Благодаря за всичко,... Имаш адреса ми, телефон, Емайл,... заповядай в Париж,... искам, ти да ми гостуваш сега...Защо се двоумиш, просто като отиваш при сина си в Лондон или се връщаш, може да се отбиеш до Париж, близо е...Пиер, Франсоаз знае за нас,... споделих й , че съм преоткрила голямата любов и да ме преоткрият... Късничко и двамата набрахме кураж да си го кажем..  И когато ти решиш можеш да дойдеш в Париж, ще си добре дошъл...- шепнеше тя - Ще те чакам

Сълзички сякаш се търкулнаха по лицето й,... повдигна се на пръсти и устните й зацелуваха нежно

- Как ми се иска всичко това да не свършва - продължи тя

- Да анулираме полета, а Мишел - предложих

- Нее, ще ме чака Франсоаз на '' де ГОЛ '' защо да я притеснявам, нали знаеш , деца,... притесняват се... Но, ще те чакам,.. сега е твой ред да дойдеш в Париж, преди да започнеш някаква работа,... Ще те чакаме...Миличкият ми той, отново сами...

Посленото повикване за полета ни отрезви,...помахахме си за довиждане...

            Еех, как му става на човек едно такова никакво, когато свикнеш с някого...

Въртях се из къщи,... започна нещо,.. захващам след малко друго...смукна през сламката фрапе...

Я, звъни ми Танчето,... бях изтъркал вече телефоните им,...

- Да Танче,... с какво мога да бъда полезен на Вашата особа... - отново с учтив тон започнах

- Петро,... Петър, помагай,... тя,.. тя ме изгони  от работа снощи... Сега стоя пред къщи и незнам какво да правя - приплаква тя в слушалката - Помогни ми моля  ти се,... не познавам никой друг освен теб,... ти си ми надеждата...

- То, добре,.. да ти помогна, но съм вече  в Солун...Мога да ти кажа да избереш, или онези хотелчета на Менандру, или автогарата на автобусите за България... Извинявай, търсят ме от работата

            Позамислих се, наистина Мишел  бе права,.. мога да отида на гости в Париж,... оттам до Лондон,... сега поне самолетите са като разписанията на междуградските автобуси,.. а аз нямам ли право на развлечения, малко да се почувствам отново европейски гражданин...

Пуснах й Емайл '' Мишел, ма бел.. имам самолетен билет за..., същият номер  полет до Париж..''

отговорът бе '' Радваме се много,... Ще те чакаме..''

               И тръгнах...

               Мишел и Франсоаз ме посрещнаха...

Обясняват ми по пътя, от ляво е... , от дясно е... сега по булеварда на Сена... там се вижда,.. а тук е

А Айфеловата кула се вижда от всякъде, даже и от прозорците на апартамента на Мишел...

Пристигнахме...

- Пиер, разполагай се,...това ще е твоята стая..-  посочи Мишел

А дъщеря й през смях

- Мамаан, аз съм сигурно едва на 14 години и не ги разбирам тези неща,.. Но, за пред мен става

Хайде, отивам си,... до утре.

Буржоазна работа,... хол както се казва с кон да препускаш вътре, огромна библиотека,.. репродукции на скъпи картини, порцеланови вази,... ох като слон съм в стъкларски магазин...гипсови корнизи, тежки завеси на огромните  врато-прозорци  към балкон за 2-3 тенис маси,... и Айфеловата кула.Добре са си живяли,.. друга стая, втора,.. трета,... кабинети...

Поглеждах скришом, попипвах по мебелите...

Къде отново попадна  Петро ли, Пиер ли,... входно-изходната врата беше натам...

Изглежда Мишел забеляза смущението ми

- Пиер, не се безпокой,... Тук няма нищо, което да ми напомня за предишния ми... Това е апартамента на родителите ми, наследствен... Просто след онази случка  те отидоха в едно село Сабль сюр Сена, а ние с Фансоаз останахме тук... Продадохме общият ни апартамент на доста добра цена,... ние взехме 2/3 от стойността. Купихме апатамент на Франсоаз, на нея оставих и другите пари,...исках да бъде финансово независима и щастлива... Ако тя ни покани на гости ще идем...Ех, от там също се вижда Айфеловата кула - смееше се тя - Навсякъде е около нас

Наистина честна и открита жена, какво има да увърташ и да се правиш на любовна жертва...

           Сутринта се пробудих по-раничко,... тишина,.. къде е онзи забързан град, дето пишеше в книгите,... до мен Мишел се бе сгушила с усмивка на лице...

'' Миишел, ма бел...'' отново в ушите ми песничката на Бийтълсите...

Телефонен звън ни стресна

- Мамаан, още сте в леглото нали... Идвам към вас,.. ще ви чакам в кафето отсреща...

Франсоаз, високо и стройно момиче,.. чаровно и усмихнато,... и красива, като всички французойки...

Денят мина в разходки из забележителностите,... толкова хора не бях вихдал пред Айфеловата кула, Трумфалната арка или опашката пред Лувъра, да чакаш с часове, да те допуснат до залата  с бронирано скритата Мона Лиза,... сякаш други ценност вътре няма.

Наслада е да пиеш кафе и да запаш Сена, или приятни и усмихната хора....Разхождахме се по прочутия булевард Шанз Елизе, зазяпвахме се по някои бутикови витрини,...и мелодията от  песничката на Жо Дасен в ушите ми,...о, Шанз Елизе...неописуемо е...

Аз  бях особенно щастлив,...с две красиви жени, хванали ме под ръка да се разхождаме из паркове

или да драпаме по хълма Монмартър,... да се наслаждаваме на улични майстори-художници...

А те двете не спираха да ми показват и обясняват...

            Посрещнахме и сина Стоун на летището,...

            Младите се харесаха от пръв поглед, както се казва.

- Мама, за да не ви пречим след дискотеката със Стоун, ще спим при мен,.. утре ще сме в Университета, ще четат интересна лекция, ... не ни се сърдите нали ...-

.Науката, музиката и дискотеките , младите им сърца ги сближиха...

Фрасоаз откликна веднага на поканата да гостува в Лондон...а след месец ние с Мишел ги посетихме... Колко е лесно сега,... не ти трябват и пари,.. а само лаптоп, банкова карта и желание да пътуваш някъде и при някого...

Даже успяхме да посетим музеите на Мадам Тюсо,.. на Салвадор Дали,.. и от Окото да разгледаме Лондон от високо....

- Пиер, и си работил и живял тук,.. завиждам ти благородно... Къщата ви е като средновековен замък, типично по английски,... фасада, заден двор, градина.А защо си оставил всичко това и си

дошъл в Атина,...

- Ох, ако не бях дошъл в Атина, щях ли да срещна теб Мишел - засмях се на свой ред - Родителите

бяха от ранните икономически емигранти,... дойдоха в Гърция, защото е по-близо до България и малко балкански манталитет... Ние със Стоун, избягахме по-далеч, в Обединеното Кралство...

Къщата която знаеш в Атина е тяхма, обаче остаряха и искаха да се прибират в България,... въпроса бе, да се продаде или да остане,... тя ни беше като  родна къща, всяко лято ходехме на почивка там.

Стана ни мила... Запазихме и къщата тук, Стоун разтеше, къде да живее, къде да учи.Стана модерно да се учи в Английски университети, а това е скъпо струващо удоволствие... Не исках да го откъсвам и от тук, а той имаше средата, жилище,... играеше в детско-юношески футболен отбор...

Майка остана при него, а ние с татко в Атина,... А годините летяха, това е ма бел, Мишель...

Деца,... ще ви кажа нещо... Стоун, имаш подарък 100 хиляди евро от Благотворителен бал в Атина,.. такава бе волята на дарителката '' За успешен старт в живота ''... Имаш ги,.. на срочен влог са в Атинската Сити банк,.. посочи банкова сметка да ти ги преведа....

              Скоро след това те се решиха и ожениха....

 

 

следва продължение

 

          

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??