Обичахме да поседнем привечер на ратановите мебели, прегърнати и сгушени един в друг въпреки топлото време....

              Париж,...градът на любовта, градът на изкуството,.. градът на...

Спомних си весела случка, която е разказвала колежка на баба... Преди време, не е било така лесно и просто да дойдеш във Франция,..разрешение, виза , валута, и обикновено  пътуване с влак,... за по-евтино и възможност да видиш повече свят.

И баба разказваше '' Пристигнала нашата на гарата с куфар в ръка, друг въздух, друга атмосфера...

Оставила куфара на перона до нея, затворила очи, разперила ръце и се завъртяла няколко пъти с възгласи, вместо виж Неапол и Умри,... тя Ооо, Париж, как съм мечтала да те видя, и най-после.''

Присегнала се да вземе куфара,... куфарът липсва...Поглежда, момче и момиче се прегърнали,.. той държи голям куфар в ръка,.. по-нататък, две момчета с куфари в ръце си говорят...Но моят куфар го няма,.. язък откраднаха ми  румба-гащите и рипсените чорапи...се завайкала тя.

А каква била работата,... докато тя се въртяла със стиснати очи, приближил се някой с куфар-майка, изрязано дъно и място под дръжката, слага го отгоре и вдига двата куфара заедно,.. а иди разбери къде се е дянал твоят куфар....После баба допълваше,...Е откраднали й куфара, ама ни показваше бикините и фини чорапогащници дето си ги е накупувала,... а от някакъв битак и подарили маркова чанта ГУЧИ с колелца...''

                  Децата ни се канеха след ден-два да се прибират в Лондон, кратката им ваканция свърши,.. и реших да ги сюрпризирам...

- Знаете ли, записах четеримата за круиз-вечеря по Сена,.. няма да ми откажете , нали..

Бях харесал едно златно  пръстенче с червено камъче, рубин  според рекламата на продавачката,..ще направя изненада,... само дано не изненадат мен.

Настаниха ни на масата,.. огледах набързо,... десетина маси, дансинг,.. оркестър в дъното...

Безмълвни сервитьори разнасят аперитива,. симпатична жена сякаш с поглед ги ръководеше

Доближих се до нея

- Госпожице, ше е удобно ли да предложа тук на корабчето, на моята приятелка да се оженим

- Иска ли питане за такъв смел повод - отговори тя - Ще предупредя оркестъра,... 30 минути след тръгването ни, имайте готовност,.. тогава свирят валс

Напипах купийката, не съм я забравил..

Круизното корабче потегли...

Светлините на Париж се отразяваха в Сена... Приказно...

Оркестърът засвири,..нежни звуци подкрепяни от плисъка на водата...

Останахме сами на дансинга,.. музиката замря,... сервитьор поднесе микрофона.

С трепетна ръка извадих кутийката, отворих я...

- Мишел, ма бел,... ма шер Мишель,... ще станеш ли моя жена...

- Да Пиер,... с радост,... искам да бъдем заедно...

Замряхме в искрена прегръдка....

Децата ни стояха слисани,... Стоун се окопити пръв

- Честито,.. честито... Мамо, най-после и аз да си имам майка,.. мамо...- и се разплака от щастие като малко дете и я прегърна...

Франсоаз се хвърли в мен....Бяхме повече от щастливи...

Останалите пасажери се включиха в шумотевицата...подкрепени от корабната сирена.

Оркестъра отново засвири,... на дансинга бяхме във вихъра на танца

Севитьорите все така безшумно разнасяха по масите чашите с бяло вино, почерпка от нас...

            Погледнах фирмения часовник в офиса,...още 15 минути и край...

Звънна мобилният ми,...о, Мишел

- Пиер, трябва да отидем на село,... на вуйна Аник са докарали дървата,...да й помогнем

- Да Мишел, тръгваме,... Ще те чакам както обикновено на изхода на служебния паркинг...

Карай внимателно , ма шер....

Така си бяхме настроили речника, че избягвахме думите'' може ли,...искаш ли '' щом единият го каже, другият се съгласява без да  ломоти '' ама точно сега ли,.. ама не искам...'',и други подобни.

Мишел беше семейната шофьорка, работеше по-далечко от моята работа и сутрин и вечер с Пежо 308 пътувахме.... Тя беше по-голям шофьор из Париж, знаеше всички улички, провираше се между колите за да избегне задръствания, нещо което все още не умеех...

А и ми беше кеф да ме целуне преди и след работа...и да ме пощипне по бузката.

Вуйна Аник, от рано бе останала вдовица,.. мъжът й се поболял, но не обърнали внимание, и...

Те нямаха деца... Даже баба Мари, майката на Мишел, се ядосваше на приказките, че сме се въртяли около нея заради имотното й състояние,.. къща тук, апартамент в Париж, около 200 декара лозя, някаква овошна градина... Ами даже сега и да не й помагаме, на кого друг ще ги остави..пак на племенницата си Мишел. Същата завист като българската, наистина хората сме устроени по един и същи начин. И дядо Паскал има същото, нали са брат и сестра,.. не е само до имането, а трябва и работа...Вуйна Аник и родителите на Мишел живеят в огромен двор , но в отделни къщи.

Преди  много години Аник и Мари били състудентки и приятелки,.. Мари е от Руан, дошла на гости у Аник, харесали се с Паскал, също студент, харесали се и се оженили,.. а може би защото родителите и на двамата са били доста заможни търговци и индустриалци... А вуйна се омежила за Етиен от Лил, но живеел и работил в Париж, шеф в Застрахователна компания...

            Пежото на Мишел присветна,.. вдигнах ръка, че съм я видял и се настаних до нея , и след обичайната целувка и пощипване по бузката потеглихме...

- Пиер, вуйна се притеснила за дървата и ми се обади... Ще хапнем по един садвич и кафе на онова заведение,... ще вземем седем сандвича и за в къщи....

Пристигнахме...

Мари и Аник изкочиха от къщи,.. Паскал от барачката работилница...Аник се въртеше безпомощно около купчината дърва,.. абе тези хора защо не се кръстят като видят, че идва помощ...

- Мамо, носим сандвичи,.. извикайте Жозьо, Жан и майка му,.. Тате, дай по чаша вино, че с Пиер сме много жадни ...- смееше се Мишел

- Вуйно Аник, само ми покажи къде трябва да ги нареждаме,..мисля, че е най-добре утре сутринта да започнем, сега няма да успея...Ще прегледаме в Паскал машината, дали иска нова верига,.. или тази ще ни искара - вметнах аз

- Ох, как се притеснявам, че и вас ангажирам - промълви вуйна

- Хайде Аник, стига се притеснява, ами слагайте чашите,... децата са донесли сандвичи, а и аз от обяд не съм пийнал капка вино,... - смееше се и Паскал

Вуйната посочи удобното й място за нареждане на дървата...

- Ех, на газ е най-добре,.. чистичко,...но нали зимно време става студено,... ами ако Сена замръзне,.. всички сме така на газ и на дърва,... село е...- оправдаваше се Аник

Надойдоха и съседите...

Интересни хора,...Жан, като военнослужащ, е преживял някакъв инцидент и сега е военен инвалид, живееше с майка си, винаги усмихната и приветлива жена, е с малко тъжна усмивка, може би...

Мадам Жозьо,...също приятна госпожица, казваха, че като по-млада е била танцьорка в Мулен руж, все още с артистични маниери...Пак сплетните около тях бяха, че мадам Жозьо нарочно помагала на Жан и майка му, отново заради личностни облаги...Обикновенни селски интриги...

И веселбата започна,.. всеки ръкомаха, с жестове показва някаква тежка  работа...

- Да дойда и аз да помогна нещо- попита Жан сконфузено - Е, колкото мога де...

- Не, ше се справим с Пиер,... ти почивай Жан - намеси се и Паскал...

Сутринта започнахме,...Маскирани и двамата с предпазни очила и шумозаглушители... Паскал наглася трупчетата,.. аз режа...стърготини навсякъде... Свършихме..

Мари донесе чаша вино и кафе за мен, а Мишел чинийка със сладки и тениска

- Пиер, целият си мокър, преобличи се,... да не ми настинеш - каза тя нежно

Пийнах кафето, взех брадвата

- А сега ще ви моля да напуснете работната ми площадка - засмях се весело - Ще ме гледате отдалече,.. да не хвръкне някое дърво да ви удари...Паскал, и ти ако обичаш..после ще ги внесем

и подредим...

Не да се хваля, но за всяка работа си има чалъм,.. нагласях отрязаното, все сила замах и на две,..после още по на две,...Е , уморително е,.. не е като да галиш дамско краченце в захлас.

Най-накрая успяхме да подредим с Паскал дървата,... дойде вуйна сподиряна от Мишел, погледне мен, погледне дървата, поклати одобрително глава...

- Браво Пиер,... Мишел, да идем да приготвим нещо за ядене,..милите ми те, сигурно много са изгладнели,... Да вървим...

Почистих машинката, нарамих брадвата, очила, шлемофони и ги подреждам в бараката...

Гледам през отворената врата мадам Жозьо и Жан,.. пристъпят от крак на крак,.. обясняват нещо на Паскал,... той мъляаливо клати разбиращо глава...

А Паскал беше нещо като мой импресарио...

Все поправях нещо чуждо на познати и непознати, когато бяхме в Сабль сюр Сена, ей така за удоволствие и не им взимах пари

- Ааа, той Пиер не знае добре френски ...- ме защитаваше  - Но това струва толкова,... онова - толкова,... Щом той го поправи разваляне няма

И никой не му се сърдеше... После ни даваше парите

- Ето, да имате за бензин и сандвичи, и пак да идвате ..- весело хихикаше той

- Пиеер,... Пиеер - провикна се Паскал - Уморени ли сме... да нарежем дървата и на мадам Жозьо,..

а тя ще ни направи палачинки,.. на мен с по-вече сладко от касис.. Идваме след минути...

Погледнах след Жозьо и Жан,.. смешно се заклатушкаха по уличката  щастливи...

Жозьо, може би е имала блестяща кариера на танцьорка в Мулен Руж,.. но пиян моторист връхлита по тротоара върху няколко момичета,.. напрошени крайници,... и до тук с танците и вариетето...

Все си мислех, че с Жан са стари приятели от детинство,.. но животът им се е стекал наобратно,.. тя в Мулен Руж, а той във Военно училище и после този военен  инцидент...

Мама Мари, все казваше, да се бяха събрали като семейство, поне да не говорят глупости за тях..

Започнахме с Паскал,.. подава,... режа,.. хвърлям нарязаното,...нацепих ги,..

Замириша на пържено от кухнята..

- Хайде Жан., бягай до в къщи, мадам Мари да вземе вино, и с Мишел и Аник да идват...Кажи и на майка си да идва,.. еех и ако е останал от оня нейният  ликьор...

Жените бяха подредили масата,.. свършихме и ние с Паскал,.. наредихме и последните дърва

Смях, глъчка изпълни двора,.. Жозьо куцукайки изигра някакъ скеч, под бурните ни аплодисменти

Майката на Жан рошеше косите им, лекичко ги почукваше глава в глава,...гледаше ги с умиление.

Наистина не винаги животът е справедлив...

            Пътувахме към Париж,...и ние сред смях и жестове пресъздавахме интересните моменти,... бяхме доволни от свършената работа и веселието на село

Изведнъж колата намали ход, зави надясно в някаква отбивка и рязко спря...

Погледнах озадачено Мишел...

Тя се прехвърли от шофьорската седалка върху мен,... трескаво разкопча моята и нейната риза...

Само разномерните ни поклащания и стонове издаваха какво правим....

После седяхме така един в друг и не смеехме да мръднем...

Нежността беше вътре в нас..

следва продължение