Жестоко за двама
Излизах от упойката. Виждах макови поля навред, а всред маковете – главите на Митко Грозданов и Киро Милкотев. Митьо е приятел от софийския ми пещерен клуб, с когото тръгнахме преди три дни на зимен преход от Пампорово до Триград. Кирил е опитен алпинист и спелеолог от Смолян.
Преди операцията го бях помолил за някакво четиво, с което да посрещна новата година. Всички почитаме традицията, че на закъсал човек се носят Чудомир, Джером-Джером, Пратчет, Удхаус или Нушич.
Милкотев ми друсна “Моят ужасен живот” от някакъв Лайтолър – помощник-капитан на “Титаник”. Опулих се изнемощяло: “Какво е това, Киро?”. “Ааа, много е хубава, любима ми е!”.
Впоследствие разбрах какво е имал предвид. Зачетох без особен ентусиазъм приключенията на клетия Лайтолър. То кошмар до кошмара – като видиш какъв четвъртит са го яли хората, някак ти олеква от собственото нерадостно статукво.
А моето бе в стая на шестия етаж в красивата смолянска болница, в която бях приет вчера. Прясно оперирани пръсти на краката от д-р Гелов. Късният следобед на 31 декември 1999 г.
Киро и Митко си бяха тръгнали. Четях завалията Лайтолър в леглото, гледах дали е изтекла системата, надничах невярващо към краката си и зяпах разсеяно навън. Каквито гледки има от смолянската болница, такива няма вероятно и от най-луксозните хотели на Шамони и Куршевел.
Към полунощ откачих маркучето от авокада и заподскачах на един крак към нужника. Да изпуша една цигара и да се поздравя за новата година, която трябваше да посрещна в р. Триградска – традиционното къпане на мъжете на мегдана в Триград.
Беше се прегърбил на прозореца и пушеше. Доподскачах до него и поздравих. Запалих. Огънчетата ни се сляха с празничните фойерверки на планинския град под нас. Овчар от махала над Момчиловци. Другарката му гаснела на същия етаж. Никаква надежда нямало, стоял да ù държи ръката.
Предложих бананите и портокалите, които ми бяха донесли приятелите – не рачи да ги вземе, нямало смисъл, не можела да ги яде. Гледахме и слушахме в тъмното пукотевиците под нас и мълчахме. Нямаше с какво да си кажем “Наздраве.” и “За много години”, а и бе нелепо да си го казваме.
Прегърнахме се по пижами в кенефа и се зарекохме да се видим тримата като се запролети, гайда да писне и чеверме да завъртим.
Не се видяхме.
Такава любов си припомних на днешния Св. Валентин. Без надуваеми червени сърца по половин метър и без надуваеми бутилка стар коняк и пет приказки за мода и за друго.
Едно свито и обичащо сърце, пушещо своята Арда в клозета на шестия етаж. За това сърце се сетих.
Сякаш съм го забравял нявга.
© Константин Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тъжно...
-
И аз прочетох и те поздравявам - докосна ме...
С уважение! -
!!!
-
Благодаря, Таня.
-
И аз благодаря, че можах да го прочета.
Твоята проза умее да докосва светлите души. -
Благодаря, Жанет.
-
Макар и късно,прочетох с интерес.Поздрав,Константин!
-
Благодаря, Василе.
Четох сборника "Статии" на Тончо Жечев от края на 70-те и ми попадна текст за Емилиян Станев. За разказа му "Несполука".
Едно към едно същите мисли за ловеца и животното бяха публикувани в сп. "Съвременник" преди няколко години от, светла му памет, Дончо Цончев. За същата "Несполука" на Е. Станев.
Много уважавам Тончо Жечев.
Благодаря отново. -
Привет!
Силен и дълбоко проникващ епизод от живота човешки пресъздаден майсторски....
Напомни ми за един велик българин-проф.Тончо Жечев, някой път ако ме посети музата и аз подобно на вас ще се опитам да предам писмен вид на спомена си..
Поздравления!!! -
Много хубав и интересен разказ, описващ една доста интересна любовна история!
-
...назначен си за секундант, Дамаскине! Тъкмо се кахъряхме с Рудин, че нямаме читав чиляк за секундант, а ей те тебе. Благодаря ти - макар че вече се бяхме спряли на твойто име - Дениса Деливерска ни каза, че си налице...Поздравления за разказа и за куража да ни бъдеш от полза! Барон-а.
-
Благодаря ти и аз, приятелко.
-
Сполай ти, Ивайло. Моето съм си го изписал и все по-рядко ми идва ищах.
Ще се радвам с Rudin да ме вземете за секундант и в Пловдив, че да не изпонамушкате всичкото турист из Стария град със шпагите.
Поздрави сърдечни,
Константин -
Поздравления, Дамаскин. Интересно пишеш, ще наминавам. Барона
-
Хубаво е да има хора, за които често да се сещаш!
-
Благодаря, Росица.
-
Силен разказ...
-
Сполай ви, добри хора.
Не съм героиня от "Попрьiгуня" на Чехов и не се вълнувам особено от хорското мнение за глупостите ми.
Ще се радвам някой път из Родопа да се разправяме за изкуство и Светльо Жилев да надуе каба-гайда. И всякаво изкуство да забравим.
С благодарност,
Коцето -
Няма и да се сетиш, щото нямаш с какво...
-
Има такава книга, Arogarn. Авторът й е единствения оцелял от командването на кораба, впоследствие съден и оправдаващ се до края на дните си пред близки на жертвите защо е оцелял. Не съм я чел от времето, за което разправям.
Тоалетната няма как да не се вмести в действието, щото в болница местата за пушене не са в изобилие.
Без да съм Настрадин Ходжа, който казал "Тия, които знаят, да разкажат на тия, които не знаят.", ма ако може да обясниш на purpleinrock за какво иде реч? Освен любим цитат от "Малкия Никола" - "Ей, много е тъп тоя!", за друго не се сещам, бате. -
Привет! Ами настроението "много съвпада" с празнуването на св. Валентин. Тъжно, направо меланхолично...
Само не разбирам:
- какво общо има алпинизмът с тази книга, в която някакви хора са го "яли четвъртит"?
- какво общо има книгата с болницата и Нова година?
- какво общо имат книгата и Нова година с "кенефите", т.е. тоалетната в болницата?
- какво общо има това с този човек от болницата?
- и накрая... какво общо има всичко това със св. Валентин?
Да бе, и мен ме интересува тази книга, без да съм садист, мазохист или алпинист... -
Меланхолично настроение - то не е толкова страшно! Просто някои хора свикват с него. Впрочем наистина ли има книга, която се казва 'Моят ужасен живот'? Бих искал да си я купя. То само на садист е присъщо да го прави, но нали според психологията има два вида хора - садисти и мазохисти, никакви други.
Хареса ми начина, по който тоалетната се вмества в действието.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
