ЖЕТОНЪТ И СТОТИНКАТА
По действителен случай.
Вдъхновено от Ханс Кристиан Андерсен
Един възрастен и вече доста разсеян мъж, както вървял по улицата, решил да преговори какво жена му е поръчала да купи. Още на втората позиция той се запънал и бръкнал в джоба си да прочете отново листчето със списъка на покупките. Но, без да иска, от там повлякъл и жетона за количката в супермаркета. Жетонът паднал на ръба си върху тротоарните плочки и с подскоци се търкулнал. Единствено замисленият мъж не забелязал това.
И тук започва истинската история на белия пластмасов жетон за количка.
Без да познава света, в който попада, жетонът потърси някое по-закътано място, където да му е уютно и топло, както в джоба на панталона на мъжа. Както се търкаляше, той видя една фуга между плочките и с облекчение се отпусна в нея. Пое тежко въздух и както издишваше каза на глас: "Колко ли време ще живея тук?"
Жетонът погледна нагоре. Времето беше ветровито, но слънцето ласкаво огряваше тротоара, като се опитваше да п ...