2.05.2005 г., 9:51 ч.

Живот... 

  Проза
1764 1 1
10 мин за четене
Стаята беше почти празна: един счупен гардероб, който не помнеше годините си, до него – стар и съвсем ненужен хладилник; мръсен и захабен паркет покриваше пода – целият нацапан с мазни петна, а върху него – метната черга, проядена от времето. Един телевизор, поставен върху стол се давеше в предсмъртна агония: цветовете отдавна бяха избледнели, а картината подскачаше. Почти нищо не можеше да се види...На продъненото легло срещу него седяха две деца – момченце, което беше на три години и момиченце – на шест. Мъчеха се да гледат някакво детско предаване...
- Мамо, гладна съм! – каза момичето и погледна невинно със своите сини очи към нея. – Ще ми намажеш ли филийка?
- Нали яде вече? Пак ли си гладна? – попита с укор майката.
- Да! - отговори детето и широко отвори уста: А-а-а!
Жената отиде до хладилника, отвори го и извади полупразна опаковка с маргарин. Намаза единствената филия, която беше останала, след което я поръси с червен пипер и чубрица. Подаде я на детето...
- Иска папа! – обади ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??