Животът свършва като песен!
Пее ми се, но сълзите отнеха ми всичко, което притежавах. Няма ги думите, мелодията, свободата, нито трепета от първата целувка – дойде и моят ред нечакан. Като затворник в града студен и мрачен, блуждая, ала надеждата все по-трудно успявам да намеря. Какво спечелих, отказвайки се от свободата? Не спечелих нищо, ето, отново съм мъничка нула между подлите единици в нашата матрица.
Добре разбирам, никой вече не цени добротата. Не може ли някак да променим това?
- Не, зависими сме днес от всичко!
© Ноно Якимов Всички права запазени