Отворих вратата на колата и Йо, като бълха се метна на моята седалка.

- Моментално отивай на другото място!

- Добре де, добре. Просто исках да разбера, каква видимост имаш от тук.

- Не ми говори глупости! Ако бях, колкото теб трябваше да има седалка, като бар столче, за да виждам пътя, а педалите щяха да са до кормилото. И те предупреждавам, щом стигнем в болницата, никой не трябва да те види.

- Хубу, Ваше тайнствено височество.

Потеглихме и след минути, паркирах пред бърза помощ. Дежурният лекар тичаше към мен.

- Губим и родилката, и плода. Почти нямат жизнени функции.

Влязох, а фоайето беше пълно с близки на болната.

- Разкарайте тези хора и ме оставете да работя.

В залата върху гинекологичния стол беше жената и видях, че плодът е със седалищно предлежание при твърде голямо разкритие. Ако се опитах да го репонирам щях да предизвикам обилен кръвоизлив. Тоновете и на бебето и на жената бяха глухи и повърхностни, едвам доловими. Нямаше акушер гинеколог, а и нямаше време за това.

- И, що са чудиш, кво да прайш? Поговори с бебето и с майката, те ще ти помогнат.

Въобще бях забравил за извънземното.

- Скрий се някъде и не ми пречи!

- Виж ко, дай ми една минута и всичко ще е наред!

- Добре, една минута!

Йо се метна върху корема на родилката, сложи ръка, затвори очи и започна...

- Ъъъъъъъъ...

- Ти, какво бе, ще акаш ли?

- Мълчи и гледай!

Гледах и видях чудото. Плодът се размърда и много бавно започна да се прибира. Майката се беше отпуснала, без да прави напъни и тихо стенеше. Сложих трансдюсера на ехографа и видждах, как бебенцето с всички сили напъваше и драпаше с ръчички по матката, за да се върне. Малкото дупенце се прибра вътре, а момченцето риташе с крака и ръце, обръщайки се обратно.

В чакалнята вече цареше адски шум и напрежение.

- Млъкнете! Чакам бебето да излезе!

Шумът стана още по силен. Йо беше седнал на пода. Внимателно хванах главичката и рамената на плода и го завъртях. Излезе едно посиняло бебе покрито цялото в слуз и мекониум. Обърнах го с главата надолу и го шляпнах. Проплака, а жената отвори подпухналите си очи.

Отрязах пъпната връв, забърсах го и го сложих на кантара. След това пових дребосъка.

- Имаш момченце 3 кг и 200грама. Да ти е живо и здраво.

Майката прошепна.

- Благодаря ви, кажете, как да го кръстя?

Импулсивно казах:

- Йо.

След това осъзнах, че не става.

- Йоан. Нека да е Йоан.

Огледах се, къде е Йо. Сега стоеше под АГ стола. Наведох се и му изсъсках.

- Скрий се, защото ще пускам близките. Отворих вратата и всички млъкнаха, гледайки ме уплашено.

- Колега, влизайте със сестрата и някои от близките. Все пак трябва да видят майката и момченцето.

- Живо ли е?

- Да.

Този път шумът и крясъците достигнаха върха.

- Отивам да пиша в рапортната книга.

Видях, как като сива сянка прибяга малкото извънземно. Отвсякъде ме докосваха, потупваха и плачеха.

Вече се качвах към втория етаж и Йо беше до крака ми. Влязохме в кабинета.

- Това, което направи с родилката и бебето е не реално.

Погледна ме с големите си очи.

- Чакай сега, за коя реалност ми говориш? Има твоя реалност, моя реалност, всеобща реалност и реална реалност. Тя е Божествена реалност и малко са я видели приживе.

- За мен реалността е една, тази която приемам със сетивата си.

- Ега ти и глупостта! Ти сигурен ли си, че твойте сетива са реални?

- Щом съществувам, значи са реални, защото нямаше да приемам света, какъв то е и нямаше да бъда Аз, ако са не реални.

- Ти си, като пиле в кълчища. Значи светът са твоите сетива и извън тях няма свят. Браво, по-голяма тъпотия не съм чувал.

- Виж какво, дребосък не ми се говори за философското понятие реалност. Кажи ми, как направи оня фокус с бебето и майката, как си говори с тях. По-скоро с плода, който не възприема чужди мисли в утробата. Особено, като умира.

- Ми нали, туй си говорим досега. В твоя мозък е тази глупава мисъл, че бебето не може да си говори с теб и да чете твоите мисли. Затова ти си приел тази реалност за неоспорима, но тя не е реална.

- Тоя път наистина се обърках. Искаш да кажеш, че реалната реалност е нещо, което няма граници?

- Да, затуй е Божествена. За нея всичко е възможно. Например да си говориш с неродени бебета, да четеш мисли, да контактуваш с мъртви, да виждаш, чуваш и усещаш нещо, което за другите го няма.

- Ти достигнал ли си до тази реалност?

- По тъп въпрос не бях чувал. Аз да съм съм Бог?!

- Тогава, защо можеш да правиш тези неща?

- В паралелната Вселена хората не се грижат толкова за материята си. Затуй съм по-дребен от теб и такъв сив. Въпреки, че съм твоето аз.

Телефонът пак звънеше. Навярно нов, усложнен пациент.

      Не знам, дали ще има продължение. Като моя единствен приятел в сайта Зиги, вероятно ще изляза в онлайн ваканция.