Отворих вратата на колата и Йо, като бълха се метна на моята седалка.
- Моментално отивай на другото място!
- Добре де, добре. Просто исках да разбера, каква видимост имаш от тук.
- Не ми говори глупости! Ако бях, колкото теб трябваше да има седалка, като бар столче, за да виждам пътя, а педалите щяха да са до кормилото. И те предупреждавам, щом стигнем в болницата, никой не трябва да те види.
- Хубу, Ваше тайнствено височество.
Потеглихме и след минути, паркирах пред бърза помощ. Дежурният лекар тичаше към мен.
- Губим и родилката, и плода. Почти нямат жизнени функции.
Влязох, а фоайето беше пълно с близки на болната.
- Разкарайте тези хора и ме оставете да работя.
В залата върху гинекологичния стол беше жената и видях, че плодът е със седалищно предлежание при твърде голямо разкритие. Ако се опитах да го репонирам щях да предизвикам обилен кръвоизлив. Тоновете и на бебето и на жената бяха глухи и повърхностни, едвам доловими. Нямаше акушер гинеколог, а и нямаше време за това.
- И, що ...