Жребче
Като студент пътувах много. Една вечер се озовах в хижа в троянския Балкан. Бях измокрен до кости. Почуках и без да чакам да ме поканят, влязох. Печката бумтеше. Нямаше никой. Преоблякох се и тръгнах да търся стопаните. Намерих конюшнята.
Млада жена нежно галеше кобилка. В първия момент не разбрах какво ставаше. Кобилката раждаше.
- Не стой като истукан! Вземи ръкавицата. Помагай. Жребчето се е заклещило. Я го виж какви дълги ръце има... ще се справиш!
Изпълнявах машинално напътствията. Бърках в утробата, успях да го освободя.
Скоро се роди жребче. Колебливо се изправи на крака. Майката го почисти. Нарекоха го Вик.
В мен нещо се скъса. Разтресох се. Зарових глава в сеното и завих без глас. Осъмнах. Гледах чудото, наречено живот.
Седмица не сложих нищо в стомаха си. Там топка... тежи.
Оправих се.
...
Прибрах се в София друг човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени
