Аз съм Филип. Живея в градчето Форфиленд в близост до голямото езеро Суен. Както навсякъде из страната, и тук е в сила законът за еднаквите къщи: на една улица всички постройки трябва не само да са еднакви по форма и големина, но и по цвят. Същото важи и за оградите. В центъра на всеки град или село всички къщи са бели с розови огради. Дори пердетата са бели. Навявали чувство за чистота, казват. Къщите извън центъра могат да бъдат сини, сиви, лилави, зелени, червени, кафяви в различни нюанси на цветовете според улицата. Това е знак за по-ниското социално положение на семействата. Но във всяко друго отношение обитателите се стараят да поддържат стандарта. Дворовете са покрити с райграс, винаги ниско подстриган. Храстчета, подрязани в симетрични форми, се мъдрят на точно определено разстояние едно от друго. На специално място, оградено с малки кръгли камъчета, са засадени цветя. Но и тук личи статуса на собствениците – в центъра са разрешени розови и бели рози, в следващите улици – черве ...