Жълтият цвят, цветът на щастието.
Този цвят падаше бавно от прясно боядисаните тухли.Малките капки от чистата боя падаха точно върху сивия асфалт.
Някой стъпи там и остави отпечатъка на калните си обувки. Калта попречи на капка от прясната боя да падне.Внезапно тухлите започнаха да изглеждат като онези стари, потискащи сгради. Боята беше съсипана. Изглеждаше като бедствие, но все пак една идея по-добре от блоковете , чиито тухли липсваха. Този някой се огледа наоколо и видя отпечатъци и пукнатини върху всички околни сгради. Не беше нещо ново. Просто поредния опит да попречиш на нещо да изглежда по-обичайния за него начин.
Очевадно, провален опит, защото каквото и да правиш всичко изглеждаше абсолютно еднакво.
Още една от проявите на вандализъм на онези самоуверени деца.
Затова нищо нямаше да се промени.
Хората са доста еднакви , как беше възможно нещо ,направено от тях да бъде различно?
Продължихме да се задушаваме в собствения си град и да виним въздуха за това. Но нека не забравяме , ...