8.02.2012 г., 23:17 ч.

Как Чико Чиков стана Манго Мангов 

  Проза » Разкази
788 0 3
5 мин за четене

         Как Чико Чиков стана Манго Мангов

 

Току-що Чико беше станал човек, но не съвсем. Още си беше мургавелко и доста косматичък. Упорито криеше червеното дупе в съдраните си гащи, за да не може и “чичо Дарвин” да познае произхода му.

В дом “Майка и дете” Чико се ползваше с особен авторитет и привилегии, заради способността му да се катери и на най-високите катерушки на детската площадка. Катереше се и по високите дървета на комшиите, където береше хрупкави череши и ги раздаваше на приятелчетата си.

         Когато Манго и жена му Айшето дойдоха да си изберат дете за осиновяване, изборът им не можеше да падне върху друго дете,  освен наш Чико. Използвайки правото си на осиновител, Манго веднага записа синчето си като Манго Мангов, въпреки протестите на Айшето, която настояваше детето им да носи  българското име Граф Игнатиев. Манго ехидно се засмя и каза с типичното произношение на жителите на улица Татарли: “Абе, Айше, а не искаш ли да го кръстим Площад Славейков, ма жено”?

         И така Чико излезе от дом “Майка и дете” и се качи на Мерцедеса, като Манго Мангов, син на Манго и Айшето от улица Татарли. Започваше нов живот, под ново име и на нов адрес.

         Малкият Манго бързо стана любимец на децата, а като юноша вече беше техен главатар. Всички по-опасни мероприятия при набезите им из маалата бяха изпълнявани от смелия Манго, гордостта на родителите си. Когато, благодарение на братовчедка му, Фатмето, ергенските  пъпки изчезнаха безвъзвратно от мургавото му лице, Манго, с интернет псевдоним “Чико” и парола “кочокрокодила99”  стана душата на компанията, мозъкът на всяка далавера, водачът на набезите, царят на пазар “Илиенци”, най-желаният и ухажван ерген, не само на улица Татарли, не само в маалата, но идваха да му искат краката чак от Столипиново и Катуница.

         Но Чико беше заклет ерген и не спеше с една и съща две вечери подред, никога.

         Офисът му беше на Женския пазар, складовете му из мазетата на съседните улици, “гвардията“ му работеше денонощно - продаваха преоценени сливи, пакетчета бял прах за любители на силните усещания, приятелките му също работеха за него в областта на музикалното изкуство, нямаше по-добри “свиркаджийки” от възпитаничките на Чико. Този “бизнес” се  ръководеше от най-добрия му приятел Фердо. А групата на джебчийките оглавяваше братовчедката Фатме.

Чико беше смел, находчив, умен, изобретателен, пъргав и гъвкав, само дето никога не си сваляше гащите на светло. Само една нощ, там, край морето, се увлече в любовната игра с Фатмето, и когато лунните лъчи огряха маймунския му задник, Фатмето помисли, че наблизо има светофар, макар че в радиус от два километра нямаше даже улица.

         Издигайки се в уличната йерархия, Манго Мангов започна да се издига и като водач на “ромското” движение. Чико беше авторитет и няколко етнически партии се биеха за него, всеки искаше да  има  името му сред своите членове, но Чико категорично отказваше. Беше чувал, че в България политиците са в голяма опасност, докато за далавери никой не беше нито осъден, нито “лежеше”, освен ако е много изморен и да полегне  доброволно под крушата.

         Но когато една от Партиите го издигна за “евродепутатин”, гардът на Чико падна в калта на Женския пазар. Само като си представи, че ще живее в Брюксел, където “брюкселското”зеле беше в изобилие, а Чико като дете беше закърмен с него, че може да оглави Световното движение на  “мургавелчовците”  под лозунга  “Манговци от всички страни, обединявайте се”, че Румънската мафия ще му бъде подчинена, че на купоните ще му пеят Сличенко и Валшанинова, че “Джипси Кингс” и “Кристал” ще му свирят и пеят “на ухо”, Чико не намери съпротивителна сила, за да се откаже от избора на своя изстрадал народ. И тръгна Чико да прави избори.

         Скарите бяха нажежени до бяло, бирата беше с “двойна бронхопневмония”, кюфтетата и кебапчетата “цвърчеха" като славейчета на горска поляна, имиджмейкъри сновяха от маала на маала и разказваха за Чиковите благородни качества, възхваляваха подвизите му като истински трубадури, никой не смееше да каже “кога стана калайджия, кога му почерня задникът”, защото никой не беше го виждал, а това беше голямо качество. Никой не беше имал възможност да се любува на “голия му задник”, следователно никой не знаеше какъв цвят е той.

Специални агитки, натоварени на тирове, обикаляха по градове и най-вече села, пееха, танцуваха, раздаваха студени кебапчета и топла бира, не рецитираха стихове, по простата причина, че не знаеха да четат,  имаха желание, но  нямаха време да ходят на училище.

         Еуфорията беше на зенита си, когато дойде вестта, евродепутатът беше спешно заменен с “евродепутатка”, т.е от Фатмето от улица Татарли.

         Музиката заглъхна, певците прегракнаха, кюфтетата замръзнаха, бирата завря,  светът се преобърна. Видна холандска общественичка държа реч в Парламента  за защита на правата на “Човека”, но той беше починал още през 1998 г.  Разни формални и неформални организации  с “разни” цели  публикуваха обръщения, големият медиен шум достигна астрономически стойности в “децибели”.

Беше настъпил поредният  световен “апокалипсис”.

         Чико седеше с приятели в ресторант “Вагона” и си допиваше поредната мастика. Мешаната салата беше за сметка на кръчмаря, стар авер от маалата. 

         Фатмето не беше избрана и продължи да мята гюбеци през уикенда в “Цигански табор”, Манго и Айшето бяха горди със сина си, в маалата  Мерцедесите бяха повече и от по-висок клас, старите съборетини бяха скрити, за сметка на Общината, зад рекламна стена, животът продължаваше и Манго Мангов, по прозвище Чико, седеше в “Шератон” и пиеше уиски “Шивас Регал”, на коленете  му се беше насадила най-малката сестра на Фатмето, а джипът ù, подарен от Чико, беше паркиран неправилно пред Президентството, откъм площад “Независимост”(Ларгото). Какво точно име за площад. Нали нищо  засега не зависеше от Президента. Дали пък на следващите избори Чико няма да се кандидатира? Кой знае, животът е пълен с изненади, си каза Чико и поръча още едно уиски с лед. В на изток от маалата нямаше нищо ново.

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??