12.11.2019 г., 22:34

Как се казваш, момче?

1.8K 1 5
1 мин за четене

Как се казваш, момче?

 

– Ей момче – как се казваш!
– Както татко!
– Добре! А татко ти как се казва?
– Ами защо как?! Нали ти казах. Както мен!
– Ясно!
– Добре тогава, а двамата заедно как се казвате?
– Амиии... И двамата се казваме еднакво!
– Оффф! И от това еднаквото, твоето име кое е?
– Как кое е? Моето си е мое – неговото си е негово!
– Добре разбирам! А щом сте толкова еднакви, майка ти как ви вика по име?
– Ааа само тя ни казва различно!
– И как е то?
– На него му казва Скъпчо, а на мене Малчо!
– Офф! Май няма да се разберем с теб. А имен ден имате ли си?
– Дааа!
– Кога е той?
– На деня на Кирил и Методий!
– И твоето име като на кой от двамата братя е?
– Само като на единия!
– Добре това ясно, но на кой от двамата?
– Оууу, какичко от твоите трудни въпроси много ми се допишка. Аз ще тичам до онова храстче. А татко е ей-там до мама. Отиди и го попитай него. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ригит Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Весело, по детски чисто и интригуващо!
    Прочетох с удоволствие!
  • Най - интересното е че след като го чух на живо с ушите си - вярно само в първите му пет ред после и аз прочетох нещо подобно някъде. Първо си помислих, че татко или мама са го публикували. Оказа се че е дублетна ситуация. И тогава реших да го поокрася с още някой ред и да го публикувам тук! Наистина е много смешно когато сме заедно като извикам по име и баща и син да се обръщат в синхрон
  • И аз мисля на него да заложа, ама де да видим. Той таткото ще си каже. Важното е какичката да стигне до него!
  • Залагам на Кирил! 😊

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...