И започвам с нашенската…

Имаше един… Да кажем – президент, за да избегнем истината. По-скоро – седящ зад табелка „президент“. Когато шефът му не го почукваше по тиквата или му дърпаше ухото…

Та с неговата лека ръка започнаха на 3 март да благодарят за Освобождението на финландци, поляци, украинци…

Сакън – да не споменат Русия и руснаците…

За интелекта на този човек не мога да кажа нищо – не разполагам с микроскоп. Но виж – че е пълен невежа в историческата област, разбирам…

Финландия НЕ Е освобождавала България. Казано направо – самият фински народ е бил под чужда власт. Без своя независима държава, а в него момент е бил част от Руската империя.

До 1809 година финските земи са били част от Швеция. Сетне руският император създава Финландско княжествоо, начело на което е той, дарява Конституция, втори език – официален!, е финският, църквата е лютеранска, администрацията национална…

/Да сравним това положение с положението на българите под османска власт!/.

Лейбгвардейският Финландси полк е сформиран през 1806 година под егидата на втория син на император Павел – Константин в Стрелна, до Санкт-Петербург. Отначало е петротен милиционерски батальон /не социалистическата милиция, а войски за вътрешна охрана/, с артилерийска полурота, съставен от „долни чинове“ /по тогавашната квалификация/, набрани сред държавните крепостни селяни. Сред тях наистина тогава е имало фини – от живеещите в региона.

Названието си получава през 1808 година заради участието си във войната срещу Швеция и завоюването на областта Финландия, както смятат полуобразованите.

 По тяхната перверзна логика за освободителка можем да приемем и Япония – заради майор барон Сейго Ямадзава, взел участие в сраженита, награден с бойния орден „Свети Владимир – IV степен, а също и румънски отличия.

Първият японец, за когото имаме сведения, че е стъпил на наша земя…

При завръщането в Япония е приет лично от император Мейджи, а умира през 1897 година като генерал-лейтенант…

Макар и на малко странно място – далеч от селищата, където майор барон Сейго Ямадзава се е сражавал, у нас е издигнат негов паметник. В Свети Влас, от братя Диневи…

А днешните жълтопаветни либерали, деца на селските комунисти, отново се разлайват – сега пък искали да сменят името на „Граф Игнатиев“ и други топоними.

Предполагам – с генерал Къстър…