Полетът от Чикаго до Ню Йорк се стори на Мелани най-дългото време, през което трябваше да седи мирно на седалката си, а ù се искаше да танцува от радост. Снощните ù мисли бяха отстъпили на заден план, изблъскани от еуфорията ù. Дори изпращането на летището не ù се стори така тягостно. И почти без неудобни обяснения. В кафенето на летището пиха кафе и си говориха почти без неудобство. И двамата заобикаляха снощната вечеря и сцената след нея. На сбогуване Томас ù подаде ръка:
- Ти си много специална жена, Мелани Хънт! – и беше искрен.
- Благодаря ти – просто каза тя и стисна ръката му.
В Ню Йорк я посрещна самият Никълъс Стронг. Мел се опита да бъде сдържана, докато поемаше подадената му за поздрав ръка, но беше трудно да удържи радостта си. Когато Никълъс сърдечно я прегърна с думите „Браво, момичето ми!” тя най-после се засмя. Часовете до вечерта сякаш излетяха. Първо с Никълъс се качиха в лимузината, където тя започна да му разказва за случилото се в Чикаго. Някъде по средата на разка ...