Как станах депутат    

                (или приключенията на маймуната Чико)

Над джунглата се стеле мараня. Голяма жега е още от сутринта. Само край езерото на крокодила Кочо има живот. Събуждам се и не мога да повярвам на очите си.

          Никаква джунгла няма наоколо. Вместо езерото  на Кочо,  има голяма  кална локва на площада. Канализацията била запушена. Бедствено положение, ама Емето е на екскурзия в Монако и всички я чакат да се върне, за да оправи бакиите.

 В неделя има избори за депутати. Вчера с Пешо ходихме на Татарли, занесохме 2 тенджери с кебапчета, една с кюфтета  и 5 каси бира... Голямо лапане падна. Циганетета имат апетит, обичат да си похапват и даже пийват биричка... А дебелата  Кева се разнежи,  спомни си старите времена и хвърли един гьобек. Страхотна беше.

В неделя всички ще гласуват за нас.  Ако спечелим изборите, обещахме им два ресторанта в махалата. Да има къде да свирят и да хвърлят гьобеци. Цялата махала е на социални помощи, нямат пари за построяването на нов паркинг за колите. Там има едно запустяло читалище, кметът е обещал да построи паркинг на това място.

Днес е понеделник. Вече съм депутат. Пешо също го избраха.

Повечето депутати се познават. Вече много години са заедно. В парламента цари разбирателство, спокойствие и главно отсъствие. Някои идват само за заплата, а  на други им ги  превеждат  по сметка,  ами защо да се разкарват хората.  Много е  гот, защото в залата се диша по-свободно. Жените са страхотни. От хубави по-хубави. Жалко, че ги няма депутатките на Симеончо, те били още по-готини. Истински депутета. Но и сега има готини. Е, има и грознички, ама като ги сравнявам с нашите самки от джунглата, тия са окосмени по-малко. Има и много дебели! Малееееееееееееее, изпочупиха столовете. Ама нищо, ще им купят по-здрави. В петък е като ревю на модата, коя с шапка, коя с капелата, ама има една министърка, дето никой не може да я конкурира. Много е богата. Е па как нема да бъде, като е министърка от миналия век до сега. На мен най ми харесва една много важна, дето седи на високото. Она е много убава. Тая,  ако беше в джунглата, мойте момчета щеха да се изпребият за нея. Но тук много, много не я кльопат. Само батко я четка с мекия брус от време на време.

А батко е като Тарзан, много е як. Плува, скача, рита, бега, всичко му идва отръки. Ама е най-добър в бегането. Бяга от всичко. Аз много го обичам. Ако не беше той, никога нямаше да стана депутат. Всички казваха „къде се е виждало маймуна депутат”, ама бате като каза: той ще е”, край. Много го слушат. Също като чичо Шими, дето беше главатар на нашето племе, там в джунглата. Там обаче нямахме министър по екологията, защото нямахме екология. Всичко беше природно и чисто. Даже водата в езерото можеше да се пие, защото Кочо  крокодила никога не акаше във водата. А тука акат където им падне.

По въпроса за маймуните в Парламента, тепърва ще се пише и говори. Защото има депутати, голями майстори на маймунджулуците. Тази дума я научих сега. Не ми е ясно  какво точно означава, ама батето много я обича и често я казва на един мазен с очила.

Аууууууууууу, оня ден стана голямо меле, има един нервак, приятел на батко, като  хвана един  с очила и козя брадичка, щеше да го утрепа за едното чудо. Хем го бие, хем му говори да си ходи в Анадола. Не знам къде е това, ама трябва да е далече. И със сигурност не е курортно място.  А оня се опъна и рече, че те щели да управляват България, като едно време. Ами тогава аз пак ще си отида в джунглата на чист въздух, тоя с брадичката не го харесвам, или както казваше един мой приятел „е  нье ми е симпатичен”.

          Вчера оная, със скъпите обувки,  ми каза да се махам от Парламента, защото съм бил бивша маймуна. Ами ако всички  „бивши” ги изгонят, не виждам кой ще остане. Даже и кака Ценка ще си отиде на село.

          Днес е петък, пазарен ден. Ще има препитване. Батко е тука с приятелите от махалата. Само един го няма. Той се изака на метеното още в зората на  „новото време” и батко му показа червен картон.

          Като ни показват по телевизията, всички се карат, дюдюкат, обиждат, даже един си извади обувката и удряше с нея по масата. Но когато няма външни хора, т.е ние, депутатите сме си „биз бизе”, всички си пият биричката и уискито заедно, говорят за съвместния бизнес, правят планове за нови сделки, и най-вече говорят за някакви проценти.

          Най ми е смешна лудата Янка. Тя заплашва всички, че ще въведе ред и законност. Много му се смеят. Онзи ден, като скачах по интернетските клони, попаднах на един приятел на Янка. Бил кандидат за евродепутат. Бил завършил няколко университета. Ръководил международни компании, учил и в чужбина. Имаше му и снимката.  Бре,  викам, какви хора има по света, къде съм тръгнал аз,  без училище и без  чужбина. Ама по едно време се осеферих и се сетих, че като бях маймуна, живеех в чужбина, значи и аз съм бил. Чак тогава се вгледах в снимката на тоя,  дето много е учил и паднах от стола. От снимката ме гледаше един младок от моето племе, дето живееше три дървета по-долу от мене. Дико му е името, всички от племето му се смееха, че не знаеше разликата между банана и какалашката. А за училища и университети не беше и чувал. Виж, за чужбината е вярно, нали сме от една и съща джунгла, само че аз станах човек, а той си остана такъв, какъвто бях и аз едно време.

          Вчера беше много труден ден. Вдигнаха цената на кюфтетата в стола с една стотинка. Може би ще има бунт. Косвено ни намаляват заплатите, а те не са като тая на Митето, дето рита топка. Ех, голяма грешка направих, дето станах човек, вместо да се науча да ритам топка. Ето, станах началник, а сега и депутат и пак заплатата ми е по-малка от Ицо Кибритлията, дето рита топка  там,  край мойта джунгла.

          Ако се уредя пак да стана маймуна, ще бъде супер, ама е много трудно, защото всички се натискат  и кандидатстването става с връзки и подкупи. Казват, че всички взимали подкупи. Но не вярвам да е истина. Познавам един, дето никога няма да вземе. На покрива на Народния театър има един коняр, дето държи поводите на конете на талигата си. Ха пусна поводите, за да вземе пари, ха конете му избягаха. Май че само той не взима подкупи. Онзи ден и на мене ми дадоха. Много е приятно. Все едно всеки ден имаш  рожден ден.

          Май ще се откажа от мерака да си ходя в джунглата. Че какво ми липсва тука?  И тук има маймуни - бивши и настоящи. И маймунджулъци колкото искаш, дето казва батко. Я си налагай парцалите, скъпи ми Чико, хората имат нужда от такива като тебе. Ти си бъдещето на тая държава, даже светлото бъдеще  на света, както казваше  Жижко,  един от най-известните маймуни в нашата джунгла.